Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Адачи-сан — каза Змиорката. Истинското му име беше Орига. Не беше хубаво да го нарича Змиорката в очите, макар той самият да се гордееше с прякора си. Змиорките обикновено се свързваха със сила и енергия, а освен това загатваха нещо еротично или свързано с финансите. Когато на стоковата борса цареше оживление, дилърите хукваха да се подкрепят със змиорки. — Адачи-сан, правилно ли е да се каже, че не сте особено добър във финансовите операции?

— Вероятно — усмихна се Адачи. — Орига-сан, вие от години се опитвате да ме заинтригувате с вашите финансови машинации. Още не съм захапал въдицата. Това би трябвало да ви говори нещо. Не се интересувам от борсата.

Змиорката прокара език по зъбите си.

— Братята Намака ли, старши инспекторе? По-добре да ви дам малко основни данни — тонът му беше реторичен.

Адачи кимна окуражително.

— Токийската стокова борса не е като останалите, Адачи-сан. На пръв поглед наличието на двайсет и три милиона акционери олицетворява акционерната демокрация. След по-внимателна проверка може да се установи, че седемдесет и три процента от акциите са в ръцете на корпорации и че само шест големи кейрецу — корпоративни холдингови групировки — притежават една четвърт от пазара. Отделните индивиди държат двайсет и два процента.

— Не съм сигурен дали разбирам значението на всичко това — каза Адачи.

— Токийската стокова борса трябва да бъде свободна и открита, но не е. Повечето акции — над три-четвърти — никога не се търгуват. Държат ги корпорации и банки на взаимноизгодна основа. Онези, които се търгуват, служат за разни манипулации. В занаята властват шепа дилъри. Цените са фиксирани. Вътрешният човек получава знак, после идват корпоративните организации, а накрая индивидът, акционерът, който ще плати евентуалната цена. Привилегированите вътрешни хора не могат да загубят. Дилърът им дава гаранция. Срещу определени услуги някои политици стават привилегировани вътрешни лица. Ходама-сан сигурно е бил един от тях.

— Братята Намака? — попита Адачи.

Змиорката, чието лице беше лъснало от пот, мушна в уста парче умаки — змиорка на грил, увита в пържено яйце — и започна да дъвчи. Той определено засия, когато храната стигна до стомаха му.

— Ето, там е работата. Пазарът се покачва. Всъщност всички акции се вдигат, а тези на „Намака Индъстриз“ се бавят.

— Падат ли? — попита Адачи.

Змиорката поклати глава.

— Не. Покачват се по-бавно. Не в крак с пазара.

— Може би са показали лоши резултати.

— По документи — което не означава нищо — изглеждат отлично. Така или иначе печалбите не са толкова важни. Дивидентите са слаби. Номерът е в цената на акцията. Ето така японският акционер прави парите си. Акциите тук се продават от шейсет до осемдесет пъти по-скъпо, понякога и повече. В Америка по-обичайно е от десет до двайсет пъти.

— И така, какво става с братята Намака?

— Съвсем тихичко ги изгониха от клуба — каза Змиорката.

— Кой стои зад това?

Змиорката се усмихна.

— Не беше лесно да се открие.

Адачи взе една клечка за ядене и като я хвана в две ръце като меч, замахна бързо в посичащо движение. Змиорката преглътна с усилие.

— Уземон. Холдингова компания. Сега квит ли сме?

Адачи се ухили.

— Нима животът, който спасих, струва толкова малко?

Змиорката се усмихна едва-едва.

— Кажи ми нещо за Уземон. Кой стои зад тях?

Змиорката пребледня и се наведе напред.

— Якудза — прошепна той, — корейска якудза .

— Кой точно? — настоя Адачи.

— Кацуда-сан — едва промълви Змиорката. — Човекът, когото никой никога не вижда. Онзи с отвратителното лице.

Изведнъж Адачи осъзна значението на корейската връзка сред свидетелите и че основният мотив за смъртта на Ходама можеше да се търси не сред настоящите събития, а сред нещо, случило се преди десетилетия, в хаоса и объркването на следвоенна Япония.

От един стар кореняк, който му беше наставник, беше чувал да разказва нещо за войни между бандите по време на американската окупация. Подробностите бяха неясни, но поне знаеше към кого да се обърне.

Остана още един важен въпрос. Ако убийството на Ходама беше, както вече подозираше, само отмъщение за нещо, случило се по време на окупацията, защо нападателите бяха чакали досега? Защо при цялата си власт и влияние Ходама беше изгубил своите протекции?

Наистина кой беше истинският източник на тези протекции? Япония, Корея и следвоенният период. Имаше само един сериозен претендент, но много разногласия относно него.