Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Започваше вече да си изяснява нещата.

Фицдуейн бе мислил много за най-добрата тактика, която да използва, когато има работа с братята Намака, и беше обсъждал въпроса надълго и широко с Йошокава, Паяка и Чифуне. Освен това имаше свой, по-смъртоносен план, който не обсъди с никого, освен с Килмара.

Съгласуваната с японските колеги цел беше да предизвика реакция от страна на братята Намака, която да изкара разследването от задънената улица, като ги свърже с Яибо и доведе до арестуването им. Най-добрият метод не беше толкова очевиден. Тактиката беше изпитаното полицейско „разтърсване на клетката на заподозрения“, но въпросът беше как да се извърши. Накрая беше решено, че първата стъпка ще бъде среща с братята Намака и Йошокава ще извърши представянето.

Привидният повод щеше да бъде от светски характер. Фицдуейн беше в Япония и просто искаше да поднесе почитанията си. Разследването показа, че компаниите, в които Фицдуейн беше инвестирал, бяха имали общ бизнес с корпорацията на братята Намака — нищо чудно, като се имаше предвид, че японските стоки бяха всепроникващи — така че можеше да се смята, че бяха имали общи интереси. Можеше да се приеме за далеч по-значим факт, че той и Кей Намака споделяха едно и също хоби — Дружеството на средновековния воин. За да възбуди още повече интереса на Намака, той му беше донесъл подарък — едно много точно ръчно изработено копие на традиционно ирландско оръжие.

Едновременно с подхода към братята Намака беше уговорено Фицдуейн да работи с групата на старши инспектор Адачи, като Чифуне му служи за преводач. За да има официален статус за работа с полицията. Фицдуейн, който беше офицер от запаса на подразделението на рейнджърите — естествено неплатен, — за известно време щеше да използва този чин и да носи съответна карта за самоличност на английски и японски. В Япония, там, където беше уместно, той щеше да бъде полковник Хюго Фицдуейн.

Фицдуейн беше пристигнал в Токио в петък, затова беше уредено да отседне при Йошокава за края на седмицата.

Госпожа Йошокава умираше от желание да се срещне с ирландеца, спасил живота на сина й при отвличане от терористи, а самият Йошокава нямаше търпение да върне гостоприемството, оказано му от Фицдуейн в Ирландия. Освен това двамата мъже си бяха допаднали много. Продължителните разговори в Ирландия бяха разрушили официалната фасада на Йошокава. У дома си той се отпусна напълно и показа своята сърдечна природа. Фицдуейн, който беше малко загрижен да не би по време на гостуването да бъде потопен във формалностите на протокола, сега се забавляваше неимоверно много. Единственият недостатък беше, че възхитителната Чифуне беше изчезнала. Двама цивилни агенти пред къщата осигуряваха спокойствието му.

Като знаеше какво е богатството на Йошокава, Фицдуейн беше очаквал да види голяма къща. Вместо това го изненада една сравнително нова и модерна къща около осемдесет квадратни метра — удобна, но не и показна. Две от стаите бяха застлани с татами, украсени в японски стил. Останалите бяха обзаведени по европейски. Семейната вечеря, дадена в чест на Фицдуейн, беше сервирана на маса с обичайната за европейците височина и се състоеше от пушена сьомга, coq au vin и превъзходен sorbet 15 15 Петел с вино и шербет (фр.). — Б.пр. — всичко това, придружено с френско вино. Японските елементи бяха оризът, сервиран по избор към основното ястие, и изобилното количество саке. Фицдуейн се придържаше към виното. Беше разбрал, че сакето го напива съвсем неусетно.

Госпожа Йошокава беше привлекателна жена, прехвърлила петдесет години, с красиви очи и характерно лице. По време на вечерята беше облечена в бяла копринена блуза и дълга черна кадифена пола. След вечеря двамата с Йошокава се извиниха за няколко минути и след това се появиха отново в традиционните кимона, за да демонстрират чаената церемония.

Фицдуейн не изпитваше особено голям ентусиазъм да наблюдава как някой в продължение на половин час прави чай, но никога не беше виждал цялата чаена церемония. Когато тя привърши, беше и впечатлен, и дълбоко затрогнат.

Той спа добре през тази нощ на един Футон 16 16 Тънък матрак, подобен на юрган (яп). — Б.пр. в същата стая, в която се беше състояла чаената церемония. Тя представляваше упражнение във вършенето на нещо колкото се може по-добре. Едва ли имаше практическа цел, но всяко движение беше елегантно и прецизно и превръщаше церемонията в нещо, от което не можеш да откъснеш очи. С нея се отдаваше почит на стремежа към съвършенство. Освен това беше нещо като поздрав за добре дошъл в Япония. Фицдуейн се почувства много спокоен.