Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Като се има предвид острият недостиг на земя за строителство — попита той, — какво правят тези ферми в централната част на града?

Йошокава изглеждаше развеселен.

— Повече от пет процента от землището на Токио са предвидени по план за земеделски нужди. Високата цена на земята не се определя единствено от пазарните закони. В известен смисъл тя е изкуствено завишена. Съществуват сили, които са заинтересовани от повишаването на цената на недвижимата собственост, дори и това да означава, че средният сараримен няма да е в състояние да си купи къща в града и ще трябва да пътува по три часа с метрото всеки ден. Съществен е и политическият момент при формирането на тази цена.

Фицдуейн мълчеше. Вероятно повечето японци се съсипваха от работа, за да постигнат прословутите смайващи икономически показатели, но голяма част от богатствата, които би трябвало да принадлежат на отделния индивид, впоследствие биваха изсмуквани. Затвори очи. Почти виждаше мрежата от политици и организирани престъпници, които процъфтяваха на гърба на цялата нация. Ситуацията не беше позната единствено в Япония, но мащабите, в които се бе развила в тази страна, бяха плашещи. А онези, които имаха достъп до такива богатства и сила, нямаше да ги отстъпят без съпротива.

Даде си сметка, че братята Намака не действат самостоятелно. Те принадлежаха към една корумпирана, но изключително мощна структура, по-значителната част от която оставаше в сянка. Татемае и хонне — обществената представа и личната реалност.

Чифуне му го бе обяснила в самолета. „Преведено по смисъл — бе казала тя, — Татемае е обществената фасада, официалната позиция или политическата линия, следвана от една партия. Хонне, което, буквално преведено, означава «честен глас», е действителността на отделния индивид. Двете винаги вървят ръка за ръка. Прекалено силното чувство за чест би създало един въображаем свят и би могло да доведе до разрушаване на хармонията в групата. Татемае е лекото триене, което изглажда различията и отваря пътя напред. В Япония, ако истината може да се окаже болезнена или да има гибелни последици, тогава винаги ще бъде предпочетена Татемае. Западният свят възприема Татемае като лицемерие или безличие. Но в действителност не е така. Това е обществена договореност, която се разбира от всички японци. Понятието е проблем само за пришълците.“

Тогава срещу кого и срещу какво всъщност беше изправен той? На кого наистина можеше да се довери?

— Йошокава-сан — каза той, — мислите ли, че Гама наистина може да промени нещо, или силите, които са срещу вас, вече имат дълбоки корени тук?

Йошокава обърна очи към него и се усмихна някак уморено.

— Трябва да вярвам, че може да го направи — отвърна той — с малко помощ отвън.

Приближаваха центъра на Токио.

Фицдуейн очакваше да види многоетажна хотелска сграда, от чието подножие започва многолюдна централна улица, но „Феърмонт“ се оказа истинска изненада. Архитектурата на сградата беше лишена от блясък — излъчваше прагматичност, типична за следвоенния период, и явно бе надзиждана, но местоположението й беше великолепно. Намираше се на значително разстояние встрани от шосето, имаше парк отпред и беше в непосредствена близост със землището на Императорския дворец. Всичко наоколо тънеше сред зеленина, цветя и дървета. Зърна блясъка на водна повърхност. Това беше водният ров, опасващ двореца.

— Американците така съвестно бомбардираха Токио — каза Йошокава, — че създадоха недостиг на квартири. „Феърмонт“ е построен и обзаведен в първите години след войната главно за да приема американски военнослужещи, затова размерите на леглата са подходящи за вас, чужденците, които сте с по-голям ръст — усмихна се. — Мисля, че ще ти хареса. Притежава това, за което ти настояваше — собствено излъчване и неповторима атмосфера. Каквито и да са те.

— Ето нещо, което наистина имате, Йошокава-сан — отвърна Фицдуейн след кратък размисъл.

Йошокава се усмихна едва забележимо и кимна разбиращо. Използвайки своите контакти в полицията, бе успял да прочете доклада за приключенията на Фицдуейн в Швейцария и сега започваше да разбира в какво се крие неговият успех. Фицдуейн притежаваше чувствителност, топлота. За разлика от повечето чужденци, които проявяваха прекомерна агресивност в поведението и речта си, той съзнаваше основополагащата значимост на човечността — Ниноуо . Притежаваше силно развито чувство за хумор и умееше да изслушва. Въпреки че беше едър мъж, външността му не излъчваше физическа агресия, макар че съществуваха доказателства за обратното. Ако не друго, обноските му бяха обноски на внимателен и любезен човек.