Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Уговорката с японците бе, че той няма да носи огнестрелно оръжие. Това обаче не означаваше, че трябва да бъде глупав.

Шефът на „Инсуджи-гуми“, натоварен от началника на охраната на Намака с премахването на чужденеца Фицдуейн, беше нещо като експерт в отстраняването на хора по поръчка.

Въпреки това никога преди не беше убивал чужденец, а и никога преди не беше убивал някого в толкова кратък срок. При нормални обстоятелства той получаваше името и адреса и сам определяше времето и мястото за изпълнение на поръчката. Нещо повече — обикновено познаваше добре навиците на набелязаната жертва и беше в състояние да предскаже всеки неин ход. В настоящия случай се налагаше да импровизира и вероятно щеше да е принуден да остави тялото на мястото на покушението.

Беше жалко. Едно безследно изчезване — „Инсуджи-гуми“ имаха фабрика за разфасовка и пакетиране на месни продукти, само една от областите на стратегическите й интереси, оборудвана с всички необходими съоръжения — не пораждаше у полицията същата реакция, както трупът на насилствено убитата жертва. Все пак „Инсуджи-гуми“ бе задължена на Китано-сан, а задълженията трябва да се изплащат. Те бяха старомодни якудза, с татуировки по цялото тяло за новопосветените и се гордееха, че са последователи на традиционните ценности. Техният правилник приличаше много на кодекса бушидо , който следваха самураите, и бе немислимо някой от членовете на организацията да не го спазва стриктно.

Оябунът бе получил описание и снимка на Фицдуейн, както и приблизителното време, през което щеше да остане в хотел „Феърмонт“. Оттук нататък се налагаше да действа според ситуацията.

За щастие разположението на „Феърмонт“ го правеше удобен за наблюдение.

Вляво от входа на хотела имаше малък кафе-бар, който бе отворен целодневно, а самият хотел бе сравнително малък. Всеки новопристигнал веднага се забелязваше. От подходяща маса можеше да се наблюдава дори част от фоайето на хотела.

Оябунът , въоръжен с автоматичен пистолет за спешни нужди и с къса сабя, скрита под шлифера, се настани в кафе-бара, за да чака, съпровождан от един кобун, за компания. Другите четирима кобуни чакаха наблизо в една товарна мазда със затъмнени стъкла. Сабите се намираха в бейзболна раница. Главният шеф на „Инсуджи-гуми“ беше запален привърженик на бейзбола, затова проявата на възторг от тази игра и присъствието на всички по-големи мачове бяха просто задължителни. В Япония за бунтарите нямаше място, а проявите на бунтарство сред старите якудза бяха напълно немислими.

Оябунът и неговият кобун спореха за резултатите от баскетболните мачове и разглеждаха предложенията за обяд в менюто, обсъждайки дали да не си поръчат по бира-две, когато пристигна Фицдуейн. Първата реакция на оябуна бе предизвикана от ръста на чужденеца. Фицдуейн бе цяла глава по-висок от придружаващите го японци, а фигурата му имаше пропорциите на атлет. Щеше да е истинско удоволствие да скъси размерите му до тези на японците. Оябунът се изкушаваше да се втурне във фоайето на хотела и да изпълни веднага това си желание, но изведнъж забеляза Йошокава-сан и пребледня. Да извършиш убийство в присъствието на един от водещите индустриалци в Япония и вероятно да го нараниш във възникналата суматоха несъмнено бе равнозначно на това сам да предизвикаш полицията да тръгне по петите ти. Убийството на особняка-чужденец бе едно. Но да застрашиш живота на японски индустриалец бе действие от съвсем различна величина. Погледна навън, за да разбере какво е времето — всъщност не можеше да се каже, че вали и денят не бе напреднал много.

При малко повече късмет чужденецът едва ли щеше да остане затворен в хотелската си стая, а вероятно щеше да разгледа града. Наблизо се намираше обителта „Язукини“. „Ниппон Будокан“, концертната зала, в която бяха пели Боб Дилън и „Бийтълс“, също си струваше да се види. Землището на Императорския дворец бе само на хвърлей камък от хотела.

Натисна бутона на радиопредавателя, прикрепен към колана му, и повдигна ръка, така че поставеният в маншета на ръкава микрофон да улавя гласа му.

— Гайджинът пристигна, затова престанете да си играете и бъдете нащрек. Сега е в стаята си. Когато слезе долу и излезе от хотела, ще изпълним задачата си.

Лицето на компаньона му се отпусна и успокоен, че ще може да довърши обяда си, продължи да сърба лещената си супа. Този тип работа го караше да изпитва постоянен глад. Четиримата якудза в маздата със затъмнени стъкла отвориха по още една бира и продължиха да играят с портативната пачинко, залагайки подобаващо сериозни суми. Тези миниатюрни игри бяха страхотно средство за убиване на времето, докато чакащ из засада.