Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Йошокава бе разпознат веднага. Макар че неговата компания не бе така голяма като „Сони“, тя имаше сходна дейност и общото мнение бе, че до голяма степен нейният успех в следвоенния период се дължеше на Йошокава. Той беше известна личност и често се появяваше в медиите. За него бе въпрос на чест да закара лично гостите си до хотела. Всичко това бе съпроводено от непрекъсната размяна на поклони и усмивки. Фицдуейн се отдаде на удоволствието да се наслаждава на респекта към чуждата слава. Беше доста забавно. Веднага го заведоха до запазената за него стая. Вече бяха пристигнали няколко пратки за него от посолството на Ирландия и сега стояха подредени край леглото в стаята.

Преди Йошокава да си тръгне, двамата повториха още веднъж предварителния сценарий, уединени в стаята на Фицдуейн. Бяха обмисляли възможността Фицдуейн да отседне за постоянно в дома на Йошокава, но я бяха отхвърлили като неподходящо решение. Намираше се доста далеч от центъра, а това можеше да възпре братята Намака, ако решаха да предприемат някакъв ход. „Феърмонт“ бе, така да се каже, „неутрална територия“. А примамката трябваше да се забелязва.

На следващия ден Йошокава щеше да се свърже с братята Намака и щеше да се опита да уговори среща с тях. През това време Фицдуейн щеше да си разопакова нещата, а по-късно следобед да се срещне със старши инспектор Адачи. Непрекъснато щеше да бъде охраняван дискретно, разбира се, от двама детективи — посочи с поглед двамата мъже, току-що присъединили се към тях — които щяха да бъдат настанени в съседна на неговата стая. Чифуне щеше да дойде в понеделник, за да работи като негова преводачка. За щастие Адачи говореше много добре английски.

— Детективите, които ще ме охраняват, ще могат ли да говорят на английски? — попита Фицдуейн. Последва неколкоминутен поток от насечена японска реч. Говореше Йошокава. Двамата мъже изглеждаха смутени. Също и Йошокава. Възцари се мълчание, което Фицдуейн наруши.

— Йошокава-сан — започна той, — бихте ли обяснили на тези господа, че трябва да ме следват, но не и да ограничават движението ми? И бихте ли добавили, че дълбоко съжалявам, че не говоря японски, но че съм убеден, че съм поверен в добри ръце? За реномето на Токийската градска полиция се разказват легенди.

Единият от детективите, някой си сержант Ога, остана видимо доволен от последната забележка и Фицдуейн си даде сметка, че независимо дали говори или не английски, мъжът със сигурност разбира този език. Това беше вече напредък. А междувременно Йошокава превеждаше и когато той довърши изречението си, сержант Ога каза нещо и двамата се поклониха едновременно. Йошокава изглеждаше видимо облекчен. Ва — хармонията — беше възстановена.

— Сержант Ога и детектив Рейдо — каза Йошокава — ценят високо вашите мъдри думи и казват, че за тях е чест да ви служат, генерал Фицдуейн-сан. Сержант Ога казва, че говори английски, но от дълго време не е упражнявал знанията си по този език.

Няколко минути по-късно Йошокава си тръгна, а Фицдуейн се върна в стаята си, наля си чашка саке от минибара и започна да разопакова. От прозореца се виждаха короните на дърветата и извитият покрив на „Ниппон Будокан“. Не можеше да повярва, че се намира в сърцето на Токио. Сивото небе изглеждаше досущ като в Ирландия, макар че навън всъщност не валеше. В далечината се виждаше някакъв въздухоплавателен съд.

Обърна се към пакетите, изпратени от Ирландското посолство. Бяха пристигнали дотук с дипломатическата поща. Един от по-малките пакети съдържаше белезници, предназначени за слагане малко по-надолу от лакътя с помощта на втъкани велкро нишки.

В полупластичната обшивка на белезниците бяха зашити две автоматично изскачащи остриета, обезопасени с калъф и изработени от твърда пластмаса, така че да не бъдат регистрирани от метален детектор. Конструкцията на остриетата бе утежнена чрез вграждане на керамични тела в тях, за да се постигне оптимална сила и прецизност при автоматичното им изхвърляне. Фицдуейн се бе научил да хвърля нож преди около двадесет години, когато бе войник в Конго. Най-важното нещо бе способността да се преценява правилно разстоянието, макар че и малко сръчност никога не бе в излишък. А Фицдуейн определено я притежаваше.

Разопакова останалите пакети. Единият от тях криеше изненада. Съдържаше чадър за голф от Килмара. Фицдуейн изруга. Копелето е знаело, че настъпва дъждовният сезон, а не беше го предупредил. Чадърът беше придружен с указания, които Фицдуейн изчете. После направи опит. Чадърът беше истинско изобретение.