Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Йошокава кимна утвърдително.

— И така, кой предложи да дойда в Япония? — отново запита Фицдуейн.

Йошокава изглеждаше смутен.

Фицдуейн се засмя.

— Йошокава-сан — каза той, — от позицията, в която се намирам, вие сте постъпили правилно. Разбира се, ако ме убият, ще си променя мнението.

Йошокава се усмихна.

— Надявам се да е така — каза той. — Това не беше лесно решение, но аз знам какво сте работили преди, а по някои въпроси се нуждаем от помощ. Не може винаги да правим нещата по японски. Трябва да се присъединим към света.

— Интернационализация — каза Фицдуейн.

— Фицдуейн-сан — засмя се Йошокава, — вие вече научавате някои неща.

Фицдуейн се радваше, че първата му истинска среща с Япония бе станала в Камакура.

Докато колата на Йошокава навлизаше в пределите на столичния град, се почувства някак потиснат от гледката на привидно безкрайните редици от неприветливи кутийки, изработени от железобетон, на промъкващите се навсякъде над главите им кабели и от разположените една до друга неонови реклами. Повечето от сградите изглеждаха така, сякаш първо са били скицирани върху стар пощенски плик и след това построени набързо. Изглежда, че водещ аргумент е била тяхната функционалност, но дори тя трудно се откриваше при повечето сгради. Голяма част от тях бяха просто мръсни и неугледни.

Като изключим няколкото единични случая — покрив с извити като на пагода краища нагоре, наситеното синьо на някоя плочка или крайпътен храм — тук почти нямаше и следа от даряващото естетическо удовлетворение съчетание от форма и практичност, което се усещаше навсякъде в Камакура. Изглежда, че визуалните възприятия на японците бяха атрофирали с вековете или може би се бяха превърнали в едно от най-тежките поражения, нанесени от войната. Въпреки това не бяха съвсем закърнели, каза си Фицдуейн. Елегантният дизайн на повечето електронни играчки на джунджурии, произведени в Япония, потвърждаваше неговата мисъл. Но според личното виждане на Фицдуейн това не можеше да компенсира загубите.

Йошокава сякаш прочете мислите му.

— Фицдуейн сан — каза той, — не си правете общи изводи от това, което виждат очите ви. Грозотата на по-голяма част от сградите е изкуствена. Атмосферата на Токио се създава от живеещите тук хора и от тяхната енергичност. А колкото до сградите, спомнете си, че градът бе почти изцяло разрушен от земетресението през 1923 г. и още преди да започне да се съвзема за живот, бе отново изравнен със земята от американските бомбардировачи. Освен това очакваме ново земетресение! Предвид всичко това сградите може би не са чак от такова значение — добави той с усмивка.

Фицдуейн се засмя с глас.

— И при цялата тази „сигурност“, чувам, че при вас цените на земята и недвижимата собственост са най-високите в цял свят.

— Вярно е — каза Йошокава. — За японеца земята е свещена, защото е възпитан и да мисли, че разполага със съвсем мъничка част от нея. Освен това недвижимата собственост се използва като гаранция при осъществяването на много финансови операции. И естествено цените на земята при нас скочиха безумно високо. Предвид котировката на ценните книжа в наше време, ако продадете единствено Токио, със спечелените пари бихте могли да купите цяла Америка. А ако продадете само земята, върху която е построен Императорският дворец в центъра на Токио, бихте могли да купите Канада!

— Предполагам, че братята Намака са спечелили голяма част от парите си чрез сделки с недвижими имоти.

— Онова, което някога представляваше само купчини развалини, поколение по-късно вече струваше милиони, дори милиарди йени — отвърна Йошокава. — Намака се специализираха в убеждаване на хората да продават. Притежател на земя, който не скланяше да продаде собствеността си, откриваше, че детето му изчезва за няколко дни, или пък претърпяваше автомобилна злополука, или просто изчезваше. Но всичко това се правеше много прикрито. При няколко големи проекта тяхната опозиция много навременно бе атакувана от крайнодесни терористи от Яибо, но всъщност не можеше да се направи връзка между тях и Намака. Но Намака винаги се оказваха най-облагодетелствани.

— А Ходама? — попита Фицдуейн.

— Узаконяваше проектите, установяваше необходимите контакти и преди всичко осигуряваше политическа подкрепа — продължи Йошокава, — но винаги правеше това негласно.

Докато пътуваха — според думите на Йошокава през „централната част на Токио“, Фицдуейн забеляза нагъсто разположени зелени петна, които приличаха на обработваеми земеделски площи. Част от тях представляваха оризища, други бяха засадени с плодни и зеленчукови растения.