Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Закръглена в кръста и с прости, стегнати с връзки кожени обувки, с коса, боядисана в сиво, и с очила, с подплатени отвътре бузи и зъбна протеза върху естествените й зъби, Ошима влезе във Франция заедно със спътниците си в един нает микробус и се запъти към Париж.

Никой не й обърна внимание. Според нея да се движиш в Централна Европа сред гъсто разположеното й население, в което лесно може да се укриеш, и при постепенното премахване на границите между държавите беше фасулска работа. Някои други страни, като например Англия, не бяха толкова лесни за пътуване. В Израел, независимо от дегизировката, придвижването беше истински проблем. Там не се отнасяха несериозно към терористите, а бяха непрекъснато нащрек.

Най-голямата трудност, с която се сблъскаха Ошима и групата й при влизането им в Париж, беше шофирането и паркирането. Наложи се да направят пълна обиколка по околовръстното шосе, докато успеят да намерят правилната отбивка, и останаха повече от убедени, че парижаните са една специална група маниаци. Това заключение беше затвърдено, когато караха по тесните странични улици и всеки път, когато се опитваха да намалят скоростта, нетърпеливите парижани натискаха клаксоните. Същото ставаше и когато се опитваха да намерят място за паркиране.

Като безопасно място Либия има своите предимства, мислеше си Смъртоносния ангел, но с ограниченото си пътно движение и огромните пространства даваше слаба тренировка за каране на кола в претъпканата Централна Европа.

Групата се утешаваше с перспективата за добрата френска кухня. За нещастие пристигнаха в града по време, когато всеки парижанин решава да иде да вечеря и не търпи никаква намеса от аматьори чужденци. Всички ресторанти, в които опитаха да влязат, бяха препълнени. След като осем пъти ги отпращаха с безразлично вдигане на рамене, те най-после решиха да вечерят с хамбургери, пържени картофи и шоколадов шейк в ресторант на Макдоналдс.

Храната там им напомни за Токио.

Париж, Франция, 29 май

Залата за фехтовка беше построена през втората половина на шестнайсети век — приблизителното време, когато дуелирането с рапири се е превърнало в сериозно занимание във Франция — и беше продължила да се радва на добри покровители, само с няколко кратки прекъсвания, до настоящия момент.

По време на революцията сградата била временно превърната в бордей, тъй като умението да боравиш с рапира било считано за атрибут на аристократите. По време на нацистката окупация залата била клуб за офицери. С изключение на тези малки промеждутъци от време залата беше функционирала непрекъснато в продължение на близо четиристотин години като място, в което едно човешко същество се обучава да убива или да се защитава срещу друго човешко същество с помощта на дълго заострено парче метал.

Кристиан дьо Гевен смяташе залата за един прекрасен паметник на човешкото общество.

Сградата се намираше в модния Шестнайсети квартал, беше удобно разположена близо до казармите край Боа дьо Венсен 14 14 Венсенската гора (фр.). — Б.пр. и на не повече от няколко минути път от банката му, къщата на любовницата му и дома му, а също и от любимия му ресторант. Дьо Гевен можеше да работи, да се фехтува, спортува, да се наяде добре и да се върне навреме, за да сложи децата да спят и да погледа телевизия с жена си, ако му се искаше, без да се напряга твърде много. Това беше според него едно много цивилизовано съществуване.

Той беше приел присърце предупрежденията на Фицдуейн, макар и без голям ентусиазъм. Черният му ситроен беше покрит с броня. Шофираше го въоръжен бодигард. На предната седалка стоеше още един бодигард. Прозорците бяха оцветени в тъмно, за да се затрудни разпознаването му вътре в колата. Често сменяше маршрутите и колите. Вече не се фехтуваше в работното време на оръжейната зала. Сега използваше извънработно време, като извикваше само един или двама избрани противника, а уреждането на тези срещи ставаше при най-голяма секретност.

Независимо от това, в ежедневието му можеше да се забележи определена регулярност. Три или четири пъти на седмица — въпреки че денят и времето бяха различни — Дьо Гевен можеше да бъде намерен в залата. Беше решил да усъвършенства стила си, за да може да победи Фицдуейн. Беше усъвършенствал стрелбата с лък и вече беше по-добър от ирландеца. Сега беше решил да постигне същото и с рапирата. По природа страшно обичаше да се състезава. А освен това харесваха му бързината и елегантността на този спорт, а също и възбудата от движението.