Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Фицдуейн-сан, бихме искали да дойдете в Япония и да се включите в следствието. За нас ще бъде чест да работим с вас.

Точно в десетката, помисли се Килмара. След това мислено запуши устата на Фицдуейн, който трябваше да се направи на недостъпен.

— Предложението ви е голяма чест за мен, заместник-главен инспекторе — каза Фицдуейн, — но аз не говоря езика ви и не съм опитен следовател. Не съм сигурен, че ще ви бъда от голяма полза — вътрешно той почувства въодушевление при думите на Паяка, защото най-накрая щеше да премести битката на територията на врага, но Йошокава му беше казал, че е съвсем в реда на нещата да прояви известна неохота.

— Заместник-главният инспектор знае вашата репутация — заговори Йошокава. — Запознат е какво сте правили в Берн, както и с историята с Палача. Знае, че сте спасили живота на сина ми. Предложението, което той направи, е сериозно обмислено.

— Простата истина е — каза Килмара, — че тук не сме в състояние да те пазим безкрайно. Поради тази причина има много предимства в това да поемем инициативата и да пренесем сражението на територията на врага. Заместник-главният инспектор е на мнение, че твоето присъствие в Япония ще ги накара да предприемат нещо, което може да ни помогне да ги изобличим.

— Фицдуейн-сан — от другата страна на масата се обади глас, който не бяха чували досега. — Двоумя се дали да формулирам директно въпроса, но вие имате избор между две неща — да изпълнявате роля на мишена или на примамка.

Фицдуейн погледна към Чифуне Танабу с изненада и малко развеселен.

— Танабу-сан е може би прекалено пряма, но всъщност е съвсем точна — каза Паяка. — Вие, разбира се, ще бъдете строго охраняван от най-добрите ни хора. Трябва да добавя обаче, че няма да е възможно да носите оръжие. Даже и при настоящите обстоятелства това ще е съвсем недопустимо.

Фицдуейн започна да се смее толкова силно, че кракът започна да го боли. Стана от стола да се раздвижи, но не спря да се смее. Сълзи потекоха по бузите му. Не беше се чувствал така добре от месеци. Отначало Паяка се почувства неудобно, но скоро всички започнаха да се смеят.

Когато се успокои, Фицдуейн изкара напитки и участниците в събранието се отпуснаха. Той благодари на Бога — или който там движеше нещата — за това, че го беше надарил с чувство за хумор. Съзнаваше, че словесната дипломация при създалата се ситуация нямаше да бъде достатъчна.

Все пак двамата с Килмара бяха предвидили този проблем.

Нямаше да му позволят да носи оръжие, но нямаше да остане съвсем невъоръжен.

Париж, Франция, 28 май

Тъй като Яибо не можа да елиминира окончателно Фицдуейн, Рейко Ошима беше решила да изравни резултата, като използва примамка — нещо, което със сигурност да изкара Фицдуейн от малката му островна крепост. Тази идея я изпълни със задоволство.

По репутация Рейко Ошима можеше да се мери с Карлос Чакала.

Тя се дължеше не само на жестокостта на действията й като член на Яибо, но и на външността й. Нежната красота на Рейко контрастираше изненадващо с тежките наранявания, които причиняваше. Медиите не закъсняха да й лепнат прозвището Смъртоносния ангел.

Макар досието на Ошима да стоеше най-отгоре в архивите на всички антитерористични организации, а фотографията й да беше поставена на най-видно място във всеки пункт за паспортна проверка, тя все пак успяваше да обикаля света съвсем безнаказано. Беше не само лидер в организацията си, но и умееше да планира много добре действията си. За нея рискът означаваше удоволствие. Обичаше да си цапа ръцете с кръв. А знаеше, че медиите щяха да отразят много преувеличено произшествията, в които беше забелязвана.

Тайната на пътуването й по света, без да бъде откривана от службите за сигурност, беше в отличителната й външност.

Властите търсеха красива японка, наближаваща четиридесетте. Тях изобщо не ги интересуваше пълничката, близо петдесетгодишна матрона с изхвръкнали зъби и посивяла коса, която обикаляше Европа с група учители. В Европа бяха свикнали с японските туристи. Твърдата валута беше добре дошла и тук не им създаваха много неприятности. Туристите обичаха европейските луксозни стоки в магазините на Гучи и Карден — нещо, което японците можеха да си позволят поради силата на японската йена. Освен това, въпреки голямата публичност, с която бяха обсъждани японската Червена армия, Яибо и други подобни десни организации, самите японски туристи не бяха отъждествявани с терористи. Типичният терорист в Европа беше описван най-често като идващ от Средния изток или най-вероятно ирландец по произход. За японците, общо взето, се смяташе, че не представляват заплаха, още повече като се знаеше, че по характер са хора, които се подчиняват на закона.