Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Паяка направи знак, че иска да поясни нещо и Килмара му предостави думата с жест. Японците бяха ужасно горди, той знаеше колко им беше трудно да обсъждат вътрешните механизми на системата си. Независимо от това той вече усещаше създаващия се климат на взаимно доверие в стаята и се радваше, че заместник-главният инспектор изоставя официалните обноски.

Паяка разясни какъв е произходът на братята Намака, а също някои неща за японската политическа система и влиянието им върху нея.

— От известно време подозирахме — каза той, — че съществува връзка между братята Намака и Яибо, като базирахме нашите заключения на анализа на това кой е спечелил от убийствата, извършени от Яибо. Но не цялата дейност на Яибо пряко облагодетелстваше Намака и ние не можехме да намерим твърдо доказателство в подкрепа на нашата теза. Освен това братята Намака имат значително влияние, стигащо до ниво министри. Не беше възможно и все още не можем да ги заловим и да изтръгнем истината от тях. Макар че сме се изкушавали да го сторим.

Заместник-главният инспектор не спомена за това как Сасада беше разпитван от рейнджърите, разпит, след който той не можеше повече да им бъде от полза. Отначало страшно се беше ядосал, когато научи за това, но у него надделя прагматизмът. Разпитът се беше извършил в една екстремална ситуация, иначе Сасада никога нямаше да проговори. В случая те бяха се сдобили с доказателства, уличаващи братята Намака, и можеха да ги използват в съда — връзката на Намака с Яибо вече не подлежеше на съмнение.

— Променило ли се е вече положението на Намака? — Фицдуейн се опита да изясни тази подробност.

— Да — заместник-главният инспектор кимна. — Променило се е и продължава да се променя — добави той с лека усмивка. — И по-точно Ходама, един куромаку, който от дълги години е в сърцевината на тяхното политическо влияние, беше убит. Нашата икономическа система е много сложна и затова бихме искали политическата система да съответства на нея. На все повече обикновени японци им идва до гуша от корупцията в политическите среди. Организират се групи, които пледират за промяна. Все по-трудно става на корумпирани политици и техните поддръжници да потулват разследванията и да действат безнаказано.

— Кой уби Ходама? — попита Фицдуейн.

— По този въпрос настъпи объркване — заместник-главният инспектор сви устни. — В резултат на убийството позициите на Намака се разклатиха, но пък доказателствата сочат в тяхна посока като хора, които са го поръчали. Хипотезата е, че Ходама се е готвел публично да изостави Намака, защото може би са имали финансови трудности, и убийството му е било избрано като по-малката от двете злини.

— Разполагате ли с убедителни доказателства срещу Намака? — попита Фицдуейн.

— За съжаление не разполагаме с такива — отговори заместник главният инспектор. — Известно време следствието по тяхното дело вървеше много добре, но след това се запъна. Всичко сочи към тях, но не можем да докажем нищо. Начело на следствието сме сложили много добър полицай, но практически вече сме… — той млъкна, като търсеше подходящата дума.

— Заседнали? — подсказа Фицдуейн.

— Точно така — съгласи се с предложената дума заместник-главният инспектор.

Последва дълга пауза. Килмара се изкушаваше да заговори, но искаше да окуражи японеца да продължи. Поначало беше страшно трудно да го привлекат и сега Килмара силно желаеше да го включи в операцията.

Следващият етап трябваше да се предложи от японците. Трябваше да изглежда като идея на Паяка. Ангажиментът щеше да е по-стабилен, ако той самият произнесеше думите. Разбира се, Фицдуейн и без това щеше да отиде в Япония, но нещата щяха да изглеждат по-добре политически, ако това беше по инициатива на японците. Такава беше стратегията, която Килмара бе предложил на Фицдуейн, и двамата с Йошокава бяха работили доста време върху нея, всеки от своята страна, докато Фицдуейн се възстанови напълно.

Но щеше ли Паяка да се хване на въдицата? Според Килмара това беше доста вероятно, щом вече бяха стигнали толкова далеч, но все пак съществуваше персоналният елемент — ако на Паяка не му харесаше видът на Фицдуейн, всичко пропадаше.

— Фицдуейн-сан — започна внимателно Паяка, — кога смятате, че ще се възстановите напълно?

— Доста скоро — със смях отговори Фицдуейн. — Благодаря ви за загрижеността, но все пак защо питате?

Паяка погледна към Килмара, след това обърна очи към Йошокава. Килмара се усмихна, а Йошокава кимна. Паяка се изпъна на стола си.