Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Фотографията на един точно такъв лост се появи на огромния екран. Беше чужденец, гайджин, висок и симпатичен мъж с късо подстригана стоманеносива коса, нежни очи и съразмерно лице. Изглеждаше на четирийсет и две-три години, може би и по-млад.

Фотографията беше надписана „Хюго Фицдуейн“.

Един от събралите се, който използваше лазерна показалка, откри съвещанието. Досието беше изключително подробно.

Островът на Фицдуейн, Ирландия, 28 май

След като прекара няколко месеца в Дънклийв на силна храна, много почивка, физически упражнения и естетическо удоволствие от красотата на острова, Фицдуейн отново започна да се чувства нормален човек. Беше готов за следващата фаза на плана и нетърпеливо очакваше пристигането на приятеля си.

Килмара се приземи на новата самолетна полоса, която Фицдуейн беше поръчал да направят в централната част на острова.

Полосата беше къса, но твърда, с добра отводнителна система и напълно подходяща както за самолета, използван от генерала на рейнджърите, така и за новия самолет на Фицдуейн. И двата самолета бяха здрави въздушни машини, които можеха да летят с девет пътника на борда и над тон товар.

Фицдуейн го посрещна и го вкара в боядисания в черно хеликоптер, който излетя незабавно, сякаш го преследваха.

— Да имаш пари понякога е доста полезно — каза Фицдуейн по вътрешната уредба. — Започнах всичко това през втората си седмица в болницата. Позволи ми да ти обяснявам, докато те развеждам наоколо. Ще видиш, че съм направил доста промени.

Хеликоптерът прелетя над замъка Дънклийв. Фицдуейн посочи нещо с пръст. Килмара ясно видя сателитната антена, поставена над входната врата.

— Това, което ми харесва тук, е изолираността на моето положение — продължи Фицдуейн. — Това, което се случи обаче, ме накара да разбера, че да си откъснат от света има и своите недостатъци. Нищо не можеш да направиш, без да си свързан с останалия свят, затова сложих сателитната антена и прокарах няколко нови линии. Сега мога да говоря с всяка точка на света, без да използвам местната телефонна централа. По същия начин мога да прехвърлям и данни на компютъра, като използвам високоскоростни модеми.

Следващото по важност бе възможността да прехвърлям тук хора и стоки по най-бързия начин. С този хеликоптер и самолета мога да прелитам до Дъблин за по-малко от два часа. Освен това и двете машини са снабдени с инфрачервени наблюдателни системи, с които мога да прехвърлям в реално време всякаква информация на земните станции.

Хеликоптерът направи кръг над Дънклийв. Килмара погледна в екрана на ИЧЕН — успя да забележи серия от метални стълбове, подредени на разстояние един от друг.

— Микровълнова бариера, телевизионни камери и други такива измишльотини — каза Фицдуейн. — Технологични нещица, с които сега можеш да се снабдиш учудващо лесно. Естествено нито една от системите не е защитена от грешки, но вече никой не може да приближи незабелязано до замъка по земя, а пък за въздуха съм инсталирал и радар.

Пилотът направи вираж над морето и полетя, следвайки бреговата ивица, към огромния викториански замък, построен в готически стил и известен на острова като колежа Дрейкър. Последния път, когато Килмара го бе видял, замъкът беше със заковани прозорци. Сега те блестяха, прясно боядисани, всичко беше подредено, виждаха се няколко паркирани коли в двора. Той също беше заобиколен с микровълнова защита и разни други наблюдателни устройства.

— Знам, че от известно време островът ти е харесал за тренировъчен плац за рейнджърите — каза Фицдуейн. — Много добре. Съгласен съм. Можем да сключим сделка. Аз имам нужда от сигурност, ти имаш нужда от място. Можеш да обитаваш едно от крилата на Дрейкър и да тренираш твоите рейнджъри чак до морския бряг.

— А наем? — попита Килмара, който винаги беше притеснен за намирането на финансови средства.

— Съвсем малко, докато ти ръководиш рейнджърите. Договорът може да се анулира с едномесечно предизвестие. Аз трябва да поддържам направените подобрения. А вие трябва да оправяте всички щети, които сте нанесли. И още нещо — целият остров да се засекрети като военна територия с ограничен достъп. Искам да издигна няколко сгради и нямам намерение да се бавя с молби за разрешение за строеж — той каза нещо по уредбата на пилота и хеликоптерът зави и се насочи към Дънклийв, като летеше с голяма скорост ниско над земята. — Ще поговорим по-късно. Гостите ни трябва да дойдат всеки момент.