Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Беше свикнал на здравословен полов живот без усложнения, който възприемаше по същия физически начин като един рунд кендо. Беше прекрасно и страшно усещане, както и истинска досада. Ръководенето на което и да било разследване на убийство изискваше абсолютно съсредоточаване. А това на Ходама не беше само някаква парлама.

Охранителната видеоапаратура на Ходама беше свързана с камерите пред къщата и в главната приемна. Имаше камери навсякъде, но те бяха свързани само към монитори. В лабораторията бяха нарязали лентите от двете свързани със записващи устройства камери и се бяха опитали, без особен успех, да подредят отрязъците хронологически.

Видеозаписите имаха мрачните качества на документален филм. Нямаха звук и картината беше черно-бяла, но въпреки това не можеше да им се устои.

За жалост оказа се, че не им помогнаха с нищо.

— Тъмни делови костюми и маски за ски — бодро каза Адачи, — както и хирургически ръкавици. Тези хора не са ни от кой знае каква полза. Забележи, че номерата на колите са покрити с черен плат или нещо подобно. Много професионално и недружелюбно.

Той говореше спокойно. Чифуне едва беше влязла в апартамента и я беше свалил на покрития с татами под. А може би тя го беше свалила? Тези неща при нея трудно се разбираха. Сега седеше гола до него, с дистанционното управление в ръка. Пиеха изстудено бяло вино и се облягаха на детски торбички с боб.

Доста приятен начин да провеждаш разследване, помисли си Адачи. Той не беше съвсем гол. Макар да беше свалил всичко при срещата, все още носеше вратовръзка — при това униформена. Вдигна измачканото парче плат през глава и го захвърли като пръстен на вратата на бравата. Улучи още при първия опит.

— За начало имаме модела на колата, броя и телосложението на нападателите, както и марката на няколко от оръжията им. Не бъди мързелив. Да не очакваш да носят персонални значки с имената си.

— Върни назад — каза Адачи. Беше доволен от своя видеоапарат. „Мацушита“, помисли си той, ме кара да се чувствам горд. Беше последна дума на техниката. Ако имаше нещо за виждане, щеше да го види.

Чифуне върна лентата отново и отново, и отново. После забеляза възобновената възбуда на Адачи и реши, че може да му обърне малко внимание.

След това пуснаха записите още два пъти. Сега вече се съсредоточиха върху фигурата, която, изглежда, даваше заповедите. Лицето и шията му бяха напълно скрити. Костюмът му не им подсказваше нищо, освен че собственикът е висок и силен мъж.

Камерата беше хванала протегнатите му ръце, докато махаше на хората си да заобиколят сградата. Тук вече имаше интересна подробност. През тънката хирургическа ръкавица върху лявата ръка ясно се забелязваха очертанията на тежък пръстен.

— Кей Намака? — каза Адачи. — Фигурата отговаря, езикът на тялото също, а той носи и подобен пръстен. Ще накарам да направят фотоувеличение в лабораторията. Но, по дяволите, нима би участвал в подобно нападение лично? Би трябвало да е луд. Тези хора никога не вършат мръсната работа сами. Те стоят настрана.

— Ходама не умря по традиционния начин. Това беше нещо лично. А смятам, че може и да е политическо, което е интересно.

— Какво имаш предвид? — попита Адачи.

— Едно традиционно убийство става все по-трудно за разкриване с течение на времето — отвърна Чифуне. — Удар като при Ходама изважда на преден план онзи, който има изгода от него. Смятам, че не се спираме достатъчно върху това кой печели. Помисли си само. Властта ненавижда вакуума. Убий един куромаку и кой ще се появи на повърхността?

— Друг куромаку — бавно отвърна Адачи. — Кукловод и… неговите кукли.

— Убийството на Ходама може да е за отмъщение — продължи Чифуне, — но аз смятам, че е преди всичко за власт. Потърси причина в смяната на властта.

Адачи я гледаше втренчено.

— Какво знаеш?

— Повече от теб — каза Чифуне, — но никой от нас не знае достатъчно. Работя върху това.

— Политика! — каза Адачи с отвращение.

— Не само политика. Тук има и връзки — тя го погали по бузата и го целуна. — Мощни интереси, корупция, доста истории и тероризъм. Това е опасна, кървава работа, любов моя. Затова не забравяй да си слагаш предпазната жилетка.

— Любов моя? — каза Адачи с доволното изражение на ученик.

Чифуне разчорли косата му.

— Фигуративно казано. Не си въобразявай много.

Полека-лека на повърхността изплува значението на нейните думи.

— Тероризъм? Какво, по дяволите, става? Какво се е случило с доброто старомодно убийство? — той замълча за малко. — Знаеш ли, нашият убиец може просто да е имал чувство за хумор и да го е използвал, когато е намерил Ходама, готов за баня. Всъщност не мисля така. Това не ми прилича на хубаво и чисто политическо убийство. Смятам, че за Ходама е било предвидено да умре мъчително. Може да има политически елемент, като се знае кой беше Ходама, но първопричината според мен е отмъщение.