Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Въпреки това — каза Чифуне — погледни и към политиката. Помисли за новото пренареждане на силите и новите съюзи. Потърси накъде водят конците и кой ги дърпа.

Адачи изсвирука няколко такта от една стара песен на Бийтълс. Те бяха голямо име в Япония и когато беше още дете, беше ходил да ги гледа веднъж в Ниппон Будокан. Паметна вечер. Не беше сигурен дали сегашното поколение от съвсем млади поп звезди може да отбележи някакъв напредък. Повечето японски певци имаха съвсем кратък живот на лавиците и докато навършат двайсет, вече ги считаха за престарели. Имаше чувството, че ги сглобяваха с роботи и просто ги изхвърляха, щом се износят. Гъвкаво производство: един ден коли; на следващия поп изпълнители, управлявани от компютър с мъглява логика. Всяка човешка потребност се задоволяваше от половин дузина огромни корпорации и държавата — а може би бизнесът и държавата бяха едно и също нещо? Мисълта беше страшна и не съвсем приятна. Японската хомогенност беше много хубаво нещо, но като храната се нуждаеше от сол. Много добре щеше да й дойде малко индивидуалност.

Като говореше за това, той се търколи върху Чифуне и опрян на лакти, проникна в нея. Тя вдигна колене, за да го приеме по-дълбоко, и отвърна на погледа му, без да се движи. После посегна и го погали по лицето, преди да го притегли към себе си.

Събранието се проведе в двайсететажната токийска сграда на кейрецуто за електроника. Главната канцелария на групировката официално се намираше в Осака, но президентът и пряк наследник на основателя ръководеше от Токио, затова там изобилстваше от удобства.

Първият етаж представляваше изложбена зала, в която бяха показани последните изделия на електрониката — като се започнеше от печките, управлявани с глас, и се стигнеше до телевизорите с висока разделителна способност. Непрекъснат поток от посетители идваше да зяпа в тази пещера на Аладин, пълна с жадувана техника. Само по себе си цялото здание беше като експонат, показващ мощта и обхвата на групировката.

На двайсетия етаж се намираха кабинетът на президента и други помещения за борда на директорите. За да се демонстрира вещият опит в производството на последна мода охранителни продукти, целият етаж беше оборудван с електронни охранителни системи.

Двайсет и един души седяха около масата за конференции, която имаше форма на буквата „Л“. В отворения край на „Л“-то се намираше стена от телевизионни екрани, на която при поискване се показваха различни данни. Екип от трима души от личния кабинет на президента действаше с компютъра според указанията и изпълняваше и други необходими дейности. Всяка минута се записваше кодирано. Не се пазеше никакъв друг запис от срещата и никой от присъстващите не можеше да си води бележки или да изнася каквито и да било записи от залата.

Тези мъже представляваха Управителния съвет на тайното Гама общество, което, макар доста концентрирано в столицата и разпръснато из провинцията, наброяваше пет хиляди души. Членовете му се събираха само сред високите постове в японското правителство, академичните и бизнес среди, и то само след лични препоръки и продължително проучване.

Всеки от тези двайсет и един мъже в охраняваната и запечатана конферентна зала носеше две значки за ревер — тази на работната му принадлежност и тази на самото Гама общество. Втората беше с формата на гръцката буква и в редките случаи, когато непредпазливо беше носена извън събранието, биваше свързвана с „Гея“ — движението за защита на околната среда. Значката на „Гама“ всъщност беше косвен начин да се намекне за гири, „задължение“. В този случай се отнасяше за техните задължения към благоденствието и здравето на японското общество и в частност на политическото тяло.

Гама обществото беше основано от малка, но влиятелна група, загрижена, от нарастващото могъщество на съюзените с организираната престъпност корумпирани политици в иначе успешно развиващото се в много отношения общество. Основателите отначало смятаха да се борят с опозицията публично, като образуват например нова и чиста политическа партия и създадат лоби в някои от структурите. Скоро им стана ясно, че силите, срещу които бяха се вдигнали, бяха много добре окопани. Необмислените атаки щяха да бъдат безплодни и дори можеха да имат обратен ефект. Затова решиха да работят изцяло задкулисно и в основни линии посредством други. Тази стратегия даваше добри резултати.

Някои от техните най-забележителни успехи бяха постигнати посредством прилагане на принципите на бойните изкуства — по-точно на този за използване на силата и инерцията на противника за неговото собствено унищожение. Тайната на тази техника се криеше в прилагането на лостова система на подходящо място и в подходящо време.