Приземиха се в двора на замъка. Към тях се приближи един джип „Роувър“, спря и от него слязоха трима японци.
Първият беше Йошокава. Вторият, нисък и с достопочтен вид, беше непознат за Фицдуейн. Третият посетител беше една изключително привлекателна жена.
Вторият японец беше представен като Сабуро Еноке, заместник-главен инспектор на Токийското столично управление на полицията, известен сред своите подчинени като Паяка.
Жената беше госпожица Чифуне Танабу. Тя тъкмо даваше визитната си картичка, когато небесата сякаш се отвориха и потоци дъжд се изляха върху незащитената група. Всички бегом се скриха в сградата.
Голямата зала беше подготвена за съвещанието. Различни аудио-визуални помощни средства бяха разположени на необходимите места. До едната стена бяха наредени дъски на подвижни стативи.
Отвън небето беше притъмняло и дъждът шибаше по дългата остъклена стена. Фицдуейн предложи да затворят плъзгащите се щори, за да се изолират от красивата, но потискаща картина отвън. Гостите с усмивка отказаха.
— Свикнали сме на оскъден пейзаж в градска среда — каза Йошокава. — Гледката към открито море е рядко удоволствие за нас, независимо от времето.
Всички седнаха и тогава Йошокава започна да говори.
— Нашето събиране е продиктувано от изключителни интереси, защото въпросите, които ще се повдигнат тук, при нормални обстоятелства никога не биха се обсъждали от толкова различни по произход хора. Засегнати са национални интереси, а никоя страна не желае да показва недостатъците си на публично място. Но ние сме уверени, че имаме работа с хора, на които може да се доверим, а също и че тук ни водят общи интереси. Сега давам думата на Еноке-сан, заместник-главен инспектор на Токийското столично управление на полицията.
Паяка се изправи. Английският му беше превъзходен, със силен американски акцент. Говореше бавно, по начин, който не оставяше съмнение, че думите му са сериозно обмислени.
— Японците може с право да се гордеят с много неща, но все пак има и негативни явления, които предизвикват смущение. Естествено не желаем да правим публично достояние негативните си страни. Но независимо от това, в конкретния случай е ясно, че сътрудничеството носи предимства. Отне ни доста време да стигнем до това заключение. Съжаляваме за това забавяне, но мога да уверя присъстващите, че в бъдеще това няма да се повтори. Ние сме сериозно решени да доведем до успешен край започнатото. А сега ще дам думата на генерал Килмара. Той провеждаше разследването тук и най-добре може да представи нашите общи изводи. Но преди това — направи дълбок поклон към Фицдуейн — бих искал да се извиня от името на моите сънародници за нараняванията, които сте получили, Фицдуейн-сан. Дейността на тази група ни поставя в изключително неудобно положение. Приемете нашите искрени извинения.
Седнал от предната страна на масата, Фицдуейн направи знак, че приема извиненията и се усмихна. Вътрешно той вече ставаше нетърпелив. Някои от нещата му бяха известни, но му се искаше да научи повече. Желаеше да чуе подробности, а не изтъркани думи. Надяваше се, че гостите му не са летели дотук повече от дванайсет часа само заради няколко елегантно поднесени фрази за извинение.
— Това, което ще ви кажа — Килмара се изправи, — е само най-важното от информацията, събирана от моите хора от различни източници в продължение на пет месеца усилена работа. Тук трябва да вметна, че най-съществената част на сведенията беше получена от нашите приятели в Япония. По причини, които ще станат ясни след малко, за тях това е едно особено неприятно разследване. Засегнати са не само въпроси на сигурността, но и политически интереси на най-високо ниво. Затова е изключително важно да се запази поверителният характер на разследването.
Килмара се обърна към Фицдуейн.
— Както знаеш, нападението срещу теб и Боти беше организирано от Яибо. Второто нападение също беше тяхна работа, макар групата да беше съставена от членове на ПИРА. Вече успяхме със сигурност да установим връзките между Палача и Яибо, които датират от повече от десет години. Задълбоченият разпит на Сасада потвърди, че убийството ти е било просто отмъщение за Палача и се очаквало да бъде осъществено съвсем лесно.
— Сасада не е трябвало да се включва лично в нападението на болницата, но е нарушил инструкциите. Той е един изключително ревностен член на компанията. Старанието му може и да е било неблагоразумно, но за нас се оказа много полезно. От него изскочи и първата пряка връзка между Яибо и Намака кейрецу. Организацията на Намака се оглавява от двама братя, Кей и Фумио. Имат шеф на сигурността, който се казва Китано. Според нашия познайник заповедта за убийството ти, Хюго, е била издадена пряко от Китано, но Китано не прави нищо без одобрението на братята Намака.
Читать дальше