Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— И тук се казва, че Ходама оттегля подкрепата си за братята Намака, изтъквайки като причина финансовата слабост на кейрецу Намака и връзките им с Яибо. Въпреки дългата им връзка, Ходама не е могъл да си позволи скандал и оттегляне с потъващ кораб.

— Така изглежда. Обсъждането трае трийсет и пет минути. Повтарят своите становища по няколко пъти, както се прави в такива разговори. Посланието е ясно. Братята Намака са отхвърлени от техния куромаку — с истинско съжаление и въпреки дългата им връзка.

— Тези ленти със записи истински ли са?

— Нашите техници казват, че не са подправени — бавно отвърна Адачи, — но това е преценка, не е доказано. Пуснали са двайсет от двестате ролки на съоръжение, което е последна дума на техниката, и резултатите показват, че записите са истински. Освен това изтъкнаха, че има прекалено много за фалшифициране. Би означавало огромен труд. Така че най-вярната преценка е, че записите са истински.

Въпреки думите си, Адачи се чувстваше несигурен. Имаше всякакъв вид електронни измами напоследък. Това, че някои ленти бяха истински, не доказваше, че всички са такива. Самият им брой подсказваше автентичност, но като си помислеше човек, какво по-добро място от това за скриване на няколко фалшификата? Реши да ги провери и с анализатор на речта, но това щеше да отнеме време, а междувременно трябваше да се задоволят с това, което имаха.

Прокурорът затвори очи и потъна в размисъл. Адачи забеляза, че носеше игла за ревер — две кръстосани миниатюрни метли от сребро, които символизираха изчистването от корупцията. Тя го свързваше с онези, които работеха за прочистване на японската политика. Засега това беше изключително малък и специално подбран кръг от хора. Средностатистическият гласоподавател знаеше, че системата има много недостатъци, но отчиташе и икономическите придобивки на Япония и постоянно нарастващото благоденствие на отделния индивид. Системата не беше идеална, но даваше резултати. Тогава защо да се променя? Властта винаги щеше да остане въпрос на пари. Такава беше човешката природа.

— Средства, възможности и мотив — каза прокурорът. — Трудно ми е да повярвам, че братята Намака ще се обърнат против техния куромаку…

— Но нали имаме доказателства — вметна Адачи.

— Така е. И при това са доста убедителни.

— Да ги внесем ли в съда? — попита Адачи.

Прокурорът поклати глава.

— Мисля, че скоро ще се наложи да поговорим с братята Намака, но все още моментът не е подходящ. Нека видим какво ще открием през следващите две седмици. Показателите са ясни, но за успешен изход ни трябват повече доказателства.

— Работим върху това — каза Адачи. — Въпреки известното безпокойство, което изпитваше, но се стараеше да потисне, той усещаше, че случаят започва да се пропуква. Обхвана го въодушевление, нещо като ловджийска страст. Щеше да изпита истинско удоволствие, ако сложеше братята Намака зад решетките.

— Напредъкът е окуражителен — каза прокурорът, приключвайки разговора.

Адачи се поклони почтително. Чувстваше се уморен, но доволен.

Три дни по-късно техническата лаборатория на Токийското столично управление на полицията разшифрова кода, който предпазваше охранителната видеоапаратура на Ходама. Технологията беше подобна на тази, която се използваше против незаконното включване в сателитни и кабелни телевизии без декодер. Принципът беше лесен за разбиране. Да се намери точният код, използван от Ходама, беше съвсем друга работа. Пермутациите изглеждаха безкрайни. Приличаше на задача за суперкомпютър — нещо, в което най-добра беше американската агенция за подслушване по целия свят NSA.

Накрая старото полицейско мислене свърши работа. Един подробен преглед на деловите връзки на Ходама разкри, че той е акционер в компания за производство на декодери. Оттам нататък оставаше само да се поговори по-убедително на президента на компанията. Отначало той не желаеше да сътрудничи. Разходката до полицейското управление и посещението на помещенията за временен арест свършиха чудеса.

От лабораторията изпратиха няколко разкодирани копия на лентата, които можеха да се пускат в обикновени видеоуредби. Адачи първо ги прегледа в общата зала, после взе едно копие, за да го разучи на спокойствие в апартамента си. Освен това искаше съдействието на Чифуне, както и самата нея.

За своя изненада успя да я открие. Обикновено беше неуловима. Казваше, че непредсказуемостта стимулира страстта. Адачи лично смяташе, че страстта му към Чифуне нямаше нужда от стимулиране. Трябваше само да си помисли за Танабу-сан и желанието му ставаше непоносимо. Другите жени повече не го интересуваха. Беше опитал няколко пъти, откак беше започнал да спи с Чифуне, но другите просто бледнееха. Беше направо досадно.