Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Беше смешно. Нямаше никакви причини да се страхува, казваше си тя. Самата тъмнина не представляваше някаква заплаха за нея, а тя беше идвала тук десетки пъти. Не се намираше в непознато мазе, в което да мирише на заплаха. Беше на нещо като плосък покрив — бойната площадка на замъка на Фицдуейн — и би трябвало да се чувства спокойна и в позната обстановка. Но не можеше да вижда. Нищо не виждаше. А бурята беше толкова силна, че можеше да я отвее извън платформата, ако не внимаваше.

Парализира се от ужас, когато нещо твърдо и мокро като змия я шибна и се обви около шията й. Тя се изправи на крака и задращи с ръце по гърлото си, мъчейки се да се освободи. Силен порив на вятъра я блъсна назад и натискът върху гърлото й се усили. Катлийн почувства, че се задушава.

Внезапно усетила от допира с пръстите кой я беше нападнал, тя почувства облекчение, докато развиваше познатото въже. Единият край на въжето от знамето се вееше свободно й запратен от вятъра, се беше обвил около шията й. Всяка сутрин вдигаха знамето на Фицдуейн над замъка и всяка вечер при залез-слънце го сваляха. Боти страшно харесваше този ритуал и Катлийн много пъти му беше помагала да се справи с въжетата. Тъканта беше позната и след като разбра какво беше това, тя се успокои.

Не виждаше нищо, но можеше да се оправи с опипване и да мисли.

Тя използва въжето, за да се насочи към пилона на знамето, който беше монтиран в единия ъгъл на площадката. С ръце намери боядисаното дърво на дръжката и металната част на проводника, който вървеше от едната страна. Сега вече можеше да се ориентира къде се намира. Освен това пръстите й докоснаха кутията на шалтерите, които запалваха външното осветление.

Тя изтегли ръчките една по една, без да се интересува кой беше шалтерът за покрива, и умопомрачаващата тъмнина се вдигна като дръпната встрани завеса. Само за секунди целият замък бе окъпан в светлина. Виждаха се ясно назъбените бойници на кулата. Вътрешният двор долу беше едно езеро от светлина.

Напомняше гледка от древен мит. Сред сноповете дъжд замъкът изглеждаше, като че плува и трепти. Беше неестествено като в сън.

Фицдуейн стоеше на другия край на площадката и премигваше срещу внезапната силна светлина, сякаш се отърсваше от някакъв транс. Нямаше връхна дреха и беше мокър до кости.

Катлийн тичешком отиде при него и го прегърна. Тялото му беше леденостудено и трепереше, а лицето му изразяваше крайно отчаяние.

Тя се почувства силна и уверена. Беше виждала този мъж да се измъква от сигурна смърт след седмици, изпълнени с болка, и винаги твърдо беше търпял мъките си. Никога не беше забелязвала даже и следа от отчаяние. Но сега вече беше прекрачил прага на издръжливостта си и се нуждаеше от помощ, както никога досега. И тя беше там да му я даде.

Катлийн го изведе от площадката и затвори тежката врата зад себе си. Яростта на бурята моментално заглъхна.

Доведе го до спалнята му и го съблече гол, после застана под горещия душ с него и го прегръщаше, докато в телата им не се вля малко топлина. След това го сложи да си легне и запали огън в старата камина. Стаята постепенно се затопли. Въпреки това той все още трепереше, не го стопляха дори и тежките завивки. И както беше гола, тя го взе в прегръдките си и притисна лицето му към гърдите си, като че ли беше малко дете. Той заплака. Катлийн също плака с него, след това и двамата заспаха.

Катлийн се събуди първа. Огънят в камината беше загаснал, макар да имаше все още светещи въглени. Фицдуейн спеше неспокойно в обятията й.

Тя започна да го гали — първо нежно по хърба, след това надолу към бедрата. Скоро усети как той се възбуди. Тя разтвори бедрата си, сви колене и го прие в себе си. Беше топла и влажна и гореше от желание.

Фицдуейн се събуди с усещането за изключителна чувственост, която го обгръщаше отвсякъде. Нежни твърди гърди му служеха за възглавница. Дълги крака се увиваха около тялото му. Усещаше дъха й, сладкия й дъх.

Устните му намериха устните на Катлийн и техните езици се срещнаха, той почувства зърната на гърдите й, опрени до него. Отначало движенията му бяха бавни и равномерни, но след малко нейната страст се усили, той усети езика й в ухото си и чу пресекливото й дишане…

Той вече не можеше да се владее. Можеше само да се концентрира върху този всепоглъщащ оздравителен секс — една сила, сътворена от физическо усещане и вълни от любов.

Катлийн получи оргазъм първа, тялото й потрепери от облекчение и дълъг страстен вик се изтръгна от нея, след това тя го стисна по-плътно и той потъна в едно бездънно море от удоволствие, което, изглежда, нямаше край. И след това всичко свърши.