Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Двамата мъже и техните посетители седнаха с кръстосани крака на килимчета татами около ниска масичка. Донесоха им саке и суши. Кей и Китано гледаха да пълнят редовно чашите на гостите. Атмосферата беше спокойна и отпускаща. Въпреки това имаше няколко въпроса, които трябваше да обсъдят, преди да се отдадат изцяло на развлечения. По-старият гангстер изпита облекчение. Съвестта му не беше съвсем чиста. От друга страна, рядко беше виждал президента на компанията в по-добро настроение.

— Признавам, че съм малко озадачен — каза му усмихнат Кей. — Инвестирахме няколко милиарда йени в тези красиви острови, а нямаме очакваната възвръщаемост. Вероятно ще може да ни обясните причините. Аз не съм финансов експерт като брат си, но ще се опитам да ви разбера. Честно казано, намирам повечето от тези машинации за много сложни. Предпочитам простотата на дожото .

Той се засмя, а двамата му гости послушно последваха примера му. По-възрастният беше благодарен за допълнителното време, което имаше за мислене. Той съчини внимателно отговора си. Китано не се смееше, а едва доловимо се усмихваше. Човекът не забеляза това. Вниманието му беше насочено към Намака. Кей отново напълни всички чаши и се усмихна окуражително.

— Курсът на долара спадна драстично и неочаквано — каза мъжът. — Това означава, че когато изчисляваме нашата възвръщаемост в йени — както се изисква да правим — излиза, че тя доста е намаляла. Всъщност, превърната в долари, тя отговаря на планираната. Само когато е в йени, излиза, че е под нивото на нашите цели.

Председателят на компанията кимна и замълча; сякаш мислеше върху казаното. Накрая проговори:

— Но сигурно щом продължаваме да инвестираме в йени с нови фондове, по-силната йена трябва да ни купи повече. Би трябвало да получаваме повече авоари за нашите пари.

Мъжът кимна в съгласие.

— Така е — каза той — или би било така, ако от Япония не идваха и други пари. За жалост много други организации имат същите идеи като нашите и вдигат цената на имуществото в Хаваите. Ето защо инвестициите ни струват повече, отколкото планирахме първоначално.

Беше започнал да се изпотява. Дожото имаше климатична инсталация, но горещината от стоманолеярния цех под тях започваше да се усеща. Или така си въобразяваше. Мъжът се опитваше да не мисли за банковата сметка на Каймановите острови. Всички прехвърлени суми бяха в брой. Нямаше документирани следи. Обирането на каймака беше много дискретно.

Намака заговори отново:

— Китано-сан — каза той и посочи с лявата си ръка завеждащия сигурността, който седеше до него — е разпитал шестима от продавачите, от които сме закупили имущество. Всички потвърждават казаното от вас. Търсенето е вдигнало цената на предлаганото.

Сърцето на гангстера биеше силно, но след успокоителните думи на Кей той почувства известно облекчение.

После заговори Китано.

— Намака-сан има предвид само първоначалните проучвания — каза той с лека усмивка, — но аз съм длъжен да бъда изряден. По-нататъшните разпити, пъргаво проведени от моите хора, разкриха интересна причина за високите цени.

Той извади сгънат лист хартия от ръкава си, разгъна го и го постави внимателно пред мъжа. На него бяха написани номерът на сметката на Каймановите острови и всяка една от тайните вноски. Сумите бяха точни до последната йена. Гангстерът беше настоявал да плаща в йени. Нямаше особено доверие в дълготрайната стабилност на долара. Как би могъл да вярваш на страна, която би продала каквото и да е, всичко наред за печалба? Американците вече бяха продали половината Хаваи и значителна част от Калифорния. Статуята на свободата беше наред. Бяха безпринципни хора.

Той се загледа в листа. Знаеше, че това беше смъртната му присъда, освен ако не действаше бързо. Сърцето му се скова от страх. Погледна другаря си. Другият якудза се тресеше от страх. Не можеше да очаква помощ от него. Погледна напред към Намака, който изглеждаше потънал в транс. Дали имаше възможност да грабне един от мечовете на кръста му и да се опита да избяга?

Последва светкавично движение и гангстерът изпита внезапна и ужасна слабост. Намака-сан продължаваше да седи, но сега държеше окървавен меч в лявата си ръка. Но той не беше левичар! Внимателно го беше наблюдавал, за да избегне неочакван удар, но беше измамен. Намака беше измъкнал майсторски меча с лявата ръка и беше нанесъл хоризонтален удар от седнало положение, разсичайки двамата през средата. Мъжът погледна стомаха си, който зееше отворен. Виждаше краищата на своя изуми, татуирания дракон, който покриваше голяма част от тялото му и беше символ на принадлежност към тази група. Сега беше разрязан на две и поруган. Другарят му се катурна бавно напред.