Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Как си ти, Хюго? — продължи Дьо Гевен. — Аз съм на червено — лекото понижаване на качеството на гласа и промяната към по-безличен звук потвърдиха превключването на кодиран режим.

— Тези хора няма да се махнат — каза Фицдуейн мрачно, — но аз няма да седя и да чакам следващата им стъпка.

— Япония? Значи си решил?

— Япония — потвърди Фицдуейн. — Разпитът на Сасада доказа, че братята Намака са пряко замесени. Сасада бил инструктиран от шефа на службата им за сигурност, който е член на свещената им вътрешна група, а се говори, че Китано не върши нищо, ако то не е наредено от самите Намака.

— Има ли някакъв шанс да изправим братята в съда? — попита Дьо Гевен без реалната надежда за положителен отговор. — Да се използва Сасада за свидетел?

— Почти никакъв. Китано е давал заповеди, а и възникна допълнителен проблем, след като Сасада не се оправи след разпита. Килмара го пречупи, но плати висока цена.

— Merde! 12 12 По дяволите! (фр.) — Б.пр. — каза съчувствено Дьо Гевен. На младини беше служил като лейтенант в парашутните войски в Алжир и беше участвал в една много мръсна война. Имаше ситуации, където Женевските конвенции не важаха. Това харесваше на малко хора, но в борбата с тероризма понякога ставаше въпрос за преценяване на неприятни възможности. — Хюго — продължи той, — ако отиваш в Япония, ще ти трябват приятели. Сам чужденец няма да стигне много далеч. Японците…

— … са си японци и са много различни от нас, западния тип хора — сухо довърши Фицдуейн. — Да, чувал съм го. Дори се говори, че имат свой собствен език и ядат с дървени клечки.

Дьо Гевен се засмя.

— Ясно е, че се възстановяваш, Хюго. Но ти знаеш какво имам предвид, а в Япония приятелите на високи постове са особено важни. Ако ще се опълчваш срещу могъщи като братята Намака хора, ще се нуждаеш… трябва да имаш играч с равностойно или по-голямо влияние. Повярвай ми, знам го. Имаме банка там.

— Разбирам какво имаш предвид. Килмара е на същото мнение. Той може да уреди връзка със службите за сигурност, но казва, че това не е достатъчно. Ще ми е нужна допълнителна тежест там. Някой, за когото сме сигурни, че не е свързан по никакъв начин с братята Намака.

Дьо Гевен разбираше проблема. Япония беше една пирамида. Основата й беше широка, но на върха на изключително йерархичното общество малък брой хора и организации представляваха главните движещи сили. Много от управляващите бяха свързани помежду си. Някои от връзките бяха известни, но голям брой не бяха. Япония не можеше да мине за отворено общество.

— Йошокава — каза Дьо Гевен. — Очевидно него си избрал.

— Само него мога да избера — мрачно отвърна Фицдуейн. — Имам още няколко връзки в Япония, но всички са експатрирани. Йошокава-сан е единствената ми възможност, но не знам дали е свързан с братята Намака.

— Разбирам, Хюго. След два дни се връщам в Париж, така че ще пусна някои връзки. Но смятам, че Йошокава ще ти свърши работа. Длъжник ти е. Ти спаси живота на сина му.

— Йошокава няма да ме предаде, но съществува въпросът за сблъсък между една лоялност и друга. Ако е вече в леглото на Намака, ще остане настрана, което може да е почтено, но няма да ми свърши работа.

Дьо Гевен се засмя.

— Ще проверя каквото мога и ще поговоря с някои приятели, но мисля, че Йошокава е човекът, който ти трябва.

Разговорът приключи и Фицдуейн сложи слушалката и се вгледа в червената лампичка за кодиране, която изгасна.

Той се облегна на възглавниците във високото си легло, затвори очи и се замисли за малкия си син и за дома си, за приятелството на хора като Килмара, Дьо Гевен и Мечката. Животът беше труден и изпълнен със случайности, но, общо взето, той се смяташе за късметлия. Да те застрелят, разбира се, не беше кой знае какъв късмет, но той обичаше да вярва, че нещата са балансирани.

Дьо Гевен беше телефонирал от Голямата зала в замъка на Фицдуейн и както си мислеше за дома, обзет от носталгия, смесена с нетърпение да излезе от проклетата болница, Фицдуейн си спомни как беше срещнал Йошокава-сан.

Появата на японския индустриалец беше доста впечатляваща.

В сърцето на замъка на Фицдуейн се издигаше каменната Централна кула, построена от първия сър Хюго Фицдуейн през тринайсети век. Впоследствие, наред с другите подобрения, Централната кула беше пристроена от едната страна, където мястото гледаше към морето.

За жалост цялата пристройка, известна като Голямата къща, беше унищожена от пожар по време на обсадата, направена от Палача. Отначало Фицдуейн смяташе да я възстанови в първоначалния й вид. Беше израснал в Дънклийв и неговият вид и традиции бяха от особено значение за него. Беше привързан към почернелите от времето дървени греди, дъбовите ламперии, гоблените, фамилните портрети, кръстосаните оръжия и закачените по стените ловджийски трофеи със стъклени очи, но беше благословен и с напредничав ум. Реши да запази традиционния външен вид на Голямата къща, така че да хармонира с Централната кула, но вътре да направи стаите светли и просторни.