Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Гото говореше със свободата, която произтичаше от дългото и близко приятелство с Фумио. Въпреки това и двамата се обръщаха един към друг официално.

— Има известна ирония в нашето положение, Намака-сан. Незаконните ни дейности остават все така доходни. Точно нашата законна експанзия ни създава тези трудности. Първо инвестирахме в долара, а той се продъни в земята; после се хвърлихме на златото, което винаги се е покачвало, а сега не върви наникъде; накрая купихме и разширихме „Намака Стийл“. Точно този стоманодобивен завод лежи в основата на нашите проблеми. По целия свят сега има свръхпроизводство на стомана. А инвестицията ни в предприятието за специални стомани беше последната капка, която преля чашата.

Фумио въздъхна. Той боготвореше големия си брат, а „Намака Стийл“ беше неговата страст. Караше го да се чувства като същински индустриалец. А инвестицията в новото предприятие за специални стомани беше резултат от едно стратегическо решение на ММТИ — непогрешимото по общо мнение Международно министерство на търговията и индустрията. ММТИ беше разработило план, според който щеше да поеме международната космическа индустрия през седемдесетте, а „Намака Спешъл Стийлс“ беше ключов елемент от този план. Проектът се радваше на масов престиж. Голям брой политици и министри бяха произнесли окуражителни речи.

Планът беше стигнал до задънена улица. Имаше известен скромен напредък, но практически американците продължаваха да притежават небесата, а европейците, които по общо мнение бяха в период на декадентски упадък, здраво държаха второто място. За ММТИ това беше сериозно разочарование, но за Намака беше истинска катастрофа. На първо време им помогнаха няколко договора с отбранителната промишленост, но нищо не можеше да послужи за голям пробив на пазара.

Този пробив вече не беше възможен чрез нормална законна търговия. Единственият шанс според Фумио и Гото беше да продадат някои от по-секретните продукти на „Намака Спешъл Стийлс“. Проектът „Цунами“ — производство на оборудване за завод за атомно оръжие в Северна Корея — беше незаконен, абсолютно в разрез със законите на Япония, но представляваше огромно количество пари в брой.

Сега, когато Ходама беше мъртъв, проектът „Цунами“ беше от решаващо значение за запазването на Намака кейрецу. Нещата бяха толкова прости.

— Не мисля, че трябва да тревожим президента с тези цифри. Той има да решава други проблеми — каза Фумио.

Гото кимна в знак на съгласие. Важно беше Кей Намака да не се тревожи. Като на президент, който се справя с главните институции, му бяха нужни енергичност и самоувереност. Нямаше да има полза да го безпокоят с неприятни детайли. Всъщност Кей се затрудняваше достатъчно при четенето шманга за бойните изкуства — комиксите за възрастни. Отчетите на баланса и предвижданията за печалбата бяха извън неговите възможности.

Гото не беше традиционен якудза, затова и нямаше татуировка по цялото тяло. В своята младост обаче той беше открил една проста истина, която беше татуирал с японски букви — канджи — на гърдите си. Скромният дизайн беше привлекателен, но беше предназначен предимно за Гото — можеше да се прочете само пред огледало.

Красиво татуираните букви гласяха: „ПАРИТЕ СА ГОСПОДАРИ“.

Западна Ирландия, 1 февруари

Килмара караше бавно лендроувъра по черния път, който отвеждаше към брега.

Стигнаха до една тревиста поляна и спряха. Между скалите пред тях се виеше малка и стръмна пътечка и слизаше долу до пясъка и водата. Плажната ивица следваше гънките и извивките на планината и се губеше в далечината.

Излязоха от колата. Предния ден духаха ветрове, достигащи сто и трийсет километра в час, но сега бризът откъм Атлантика беше десет пъти по-слаб и вълните бяха почти укротени.

Пясъкът близо до водата беше по-твърд и по него се ходеше лесно. От време на време се спираха да погледат плавея, изхвърлен на брега, или някои странни камъчета и миди. Над главите им се носеха леки облачета и слънцето ту се скриваше, ту отново се показваше. Въздухът, макар и студен, действаше много освежително.

Килмара спря и се обърна. Бяха изминали почти километър в приятелско мълчание. Отбелязаните върху пясъка стъпки отвеждаха обратно до скалите, където беше колата. Нямаше други стъпки, освен техните. Обърна се. Пясъчната ивица пред тях се простираше гладка и пуста.

— Бил съм в половината страни по света — каза той развълнуван — и съм виждал чудни гледки и омайни пейзажи, но като че ли няма нищо, което може да се сравни с Ирландия. Тази страна влиза в душата ти и остава там — ти си белязан за цял живот. Ако я напуснеш, винаги една част от теб копнее да се върне в Ирландия. Има нещо единствено по рода си в тази земя. А най-красивата й част е западната.