Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Основната тенденция на неговата класа да живее в прашни, проядени от червеи пашкули, запазили архитектурната традиция, не беше някакво предимство, смяташе Фицдуейн. Нейните перове предпочитаха да се вкаменяват в хармония с атмосферата на техните напомнящи музеи домове.

Най-много от всичко Фицдуейн искаше да отвори Голямата зала — великолепната тераса на последния етаж, която беше център на обществена дейност през вековете — за да гледа към морето. Изгледът към него беше безкрайно примамлив, като се имаше предвид особената светлина в Западна Ирландия, но губеше много от очарованието си, тъй като погледът му стигаше само до тесните амбразури, предназначени за високите метър и половина нормандски стрелци, а Фицдуейн беше метър и осемдесет и пет. Не беше сигурен как да осъществи идеите си.

Седеше върху студения бронз на едно оръдие в двора и мислеше върху този проблем, когато Йошокава пристигна. Той председателстваше „Йошокава Илектрикъл“, японския конгломерат за електроника и консумативи, основан от дядо му.

По времето на епизода с Палача един от спасените от Фицдуейн беше синът на Хидео Йошокава, Аки, и макар баща му вече да беше изказал своята благодарност, сега пристигаше лично, за да засвидетелства уважение и да обиколи мястото на битката.

Четири седмици по-късно личният архитект на Йошокава-сан пристигна заедно със своя екип да огледа мястото. След два месеца пристигна самият Йошокава-сан с изработен макет.

След още десет месеца специално долетелият от Япония екип от работници завърши работата, напи се сериозно с ирландско уиски на специалната вечеря в новата Голяма зала и изчезна, а Фицдуейн остана доволен и доста впечатлен да съзерцава резултата от дейността му.

Щеше да изчака обаждането на Кристиан дьо Гевен, но инстинктите му подсказваха, че приятелят му е прав.

Можеше да се довери на Йошокава-сан.

Токио, Япония, 8 февруари

Седнал в кабинета си в Намака Тауър, Фумио разглеждаше документа, представен от Гото-сан, контрольора на групировката.

Докладът му беше майсторски изработен. Холдинговите компании на Намака имаха структурата на кейрецу — сложната корпоративна структура, предпочитана от най-големите японски групировки. Гото беше редуцирал цифрите, подадени от преплитащите се компании на Намака, така че под най-долната черта беше отразена печалбата в брой и нищо повече.

Цифрите отразяваха простата истина. Докато по документи отчиташе печалби, Намака кейрецу получаваше кръвоизливи от пари в брой. Една графика ясно показваше горчивата истина. Групировката щеше да се сгромоляса за по-малко от година, ако не й се инжектираше голяма сума в брой.

Гото беше първият професионално квалифициран човек, когото братята Намака бяха наели. Беше работил като контрольор при един от основните производители на коли, докато на бял свят не беше излязла една изкусна измама. За да си спести срама, той хитро беше подал оставка и се бе оттеглил да живее с новопридобитото си богатство, но тогава Фумио го беше изкушил да се откаже от преждевременното си пенсиониране. Гото му беше препоръчан от Ходама. Куромаку имаше нюх за таланта.

От известно време Фумио беше наясно със сериозността на положението, но докато Ходама беше жив, то не го тревожеше особено силно. Куромаку винаги можеше да използва някоя приятелски настроена банка. Влиянието му в Министерството на финансите беше легендарно. Една-две думи пред подходящ човек, малко административни насоки и забележки за националните интереси…

Бяха го правили преди. Така работеше системата. Ето защо човек плащаше на политици и такива влиятелни играчи като Ходама.

Неговата смърт беше променила играта. Само дни след погребението подкрепата, на която толкова дълго се беше радвала Намака кейрецу, се бе изпарила.

Нищо не бе казано. Не бяха забелязали да е направено нещо специално и все пак отвсякъде лъхаше хлад. Сякаш някой или някоя мощна и влиятелна групировка работеше активно против тях. Всички опити да се открие кой стои зад това бяха безуспешни.

В миналото щяха веднага да се обърнат към Ходама-сенсей. Усилията им да намерят заместник засега се проваляха. В основата на работата с някой куромаку обикновено лежеше продължително и близко приятелство. Вършеха се много сложни неща. Трябваше да се проявява гъвкавост спрямо закона. Доверието беше от съществено значение, ако не искаха да стигнат до съд. Не беше нещо, което можеше да се постигне за едно денонощие. Всички политици бяха заключени в своите фракции от задължения, зародили се с годините. Освен това малко от тях бяха, ако изобщо имаше такива, от калибъра на Ходама-сенсей.