Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Такива бяха онези дни, мислеше си Кей, добри посвоему. Тази лакирана кутия беше типичен пример за начина, по който бяха преуспели братята в първите години. Здравата му дясна ръка и умът на Фумио се бяха допълвали взаимно, а после Ходама-сенсей ги беше взел под крилото си и издигането им се беше ускорило, но заедно с това техният свят бе станал много по-сложен.

Фумио беше в стихията си. Кей се объркваше от безкрайните сложнотии. Той остави куромаку и брат си да се оправят с тях, а посвети колкото можеше повече време на буджуцу — бойните изкуства — и преди всичко на яй-до , изкуството да се борави с меч. През по-голяма част от времето Кей Намака носеше делови костюм и се ползваше от всички съвременни удобства, но в сърцето и в мечтите си той беше самурай, воин и войник като баща си и неговите предшественици.

Хеликоптерът кацна на площадката на покрива на „Намака Спешъл Стийлс“ и Кей изскочи в ярко осветеното място. Въоръжените постове на компанията го поздравиха, а униформите им плющяха от вихрушката на роторите. Кей нетърпеливо закрачи към частния асансьор, свързан с кабинета му и дожото под него.

Той взе набързо душ и се преоблече в костюм за кендо. Това според Кей беше слаба имитация на боя с меч, но беше отличен спорт и добро физическо упражнение, а неговият шеф по безопасността, Китано-сенсей, беше истински учител и противник.

Те се биха с пълно кендо облекло: кейкоги , широката ватирана памучна риза, която предпазваше от насиняване и едновременно с това попиваше потта; ша , разцепената памучна пола; таре , многопластов памучен колан за талията и бедрата; до , нагръдникът от вертикални бамбукови ленти, покрити с дебела козина и лакирана щавена кожа хачимаки , подобната на хавлиена кърпа превръзка за главата, която пазеше очите от стичащата се пот и изпълняваше ролята на шлем; мен , шлемоподобната комбинация между маска и каска, направена от стоманени пръчки и дебели пластове памук; и накрая коте , дългите, подплатени с кожа ръкавици, които предпазваха предмишниците. Краката им бяха боси.

Биха се повече от деветдесет минути.

В дожото отекваха бързите стъпки на боси крака по твърдия полиран под, скърцането на защитните доспехи, контролираното тежко дишане и ударите при сблъсъците на шинай, рапирите от бамбук.

По средата на тренировката в залата влязоха четирима мъже. Двама от тях бяха служители на Намака и отговаряха пряко пред Китано. А другите двама, които ескортираха, бяха интери якудза , новите, така наречени интелектуални гангстери, които специализираха финансово рекетиране. Тяхната специалност беше имуществената измама, а областта им на действие — Хаваите. Напоследък, след обезценяването на долара, възвръщаемостта от тази област беше доста разочароваща.

Сервираха изстуден чай и посетителите, обути в предложените им чехли, наблюдаваха тренировката с интерес, викаха и одобрително ръкопляскаха при отбелязването на точки. Двамата служители на Намака стояха отзад със скръстени на гърдите ръце.

По-старият от посетителите смяташе, че Кей Намака изглежда направо великолепно. Неговата кендо броня беше алена, а на неговото до беше избродирана в златно емблемата на Намака. Той изглеждаше съвсем като традиционния самурай, какъвто се стремеше да бъде. В контраст с него облеченият в черно Китано изглеждаше незначителен, въпреки безспорните му технически качества.

Тренировката свърши със зрелищен удар в гърлото, нанесен от Кей, и смях от страна на Китано.

— Намака-сан, скоро ще бъдете сенсей.

Кей се поклони на учителя.

— Умението на ученика е доказателство за качеството на обучението.

Кей и Китано поздравиха посетителите и после отидоха да се изкъпят и преоблекат. Междувременно екранът беше дръпнат и двамата якудза се позабавляваха, като наблюдаваха дейността на етажа под тях. Те бяха впечатлени от онова, което видяха, и изпитаха дори известен страх. Желязото и стоманата се ковяха без никакво усилие. Впечатлението за сила беше направо зашеметяващо. В тези тежки производствени процеси имаше динамика, която ги привличаше и заставяше да гледат.

Кей и Китано се върнаха след двайсет минути. И двамата бяха облечени в обичайните домашни дрехи за самураи и всеки от тях носеше традиционните за ранга му два меча, поставени в гънките на кимоното. Правото да се носят два меча беше премахнато с императорски указ преди около сто години, но в домовете си някои традиционалисти продължаваха да спазват обичая.