Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Вампирските зъби подсказаха на Сасада, че това беше Макгонигъл. Фигурата махна с ръка на останалите, макар Сасада да не ги виждаше. Почувства облекчение. За миг беше помислил, че нещо се е объркало и само Макгонигъл се е измъкнал.

Вампирът спря до отворената врата и насочи автомата си към Сасада. Японецът го гледаше слисано.

— Нови правила — каза Грейди. — Аз не влизам, ти излизаш.

Сасада посегна към дръжката на вратата и изведнъж изскочи от колата. За негова изненада Грейди не стреля. Клекнал зад предницата на колата, Сасада извади автомата си.

— О, миличък — спокойно каза Грейди, — предполагам, че ще е по-добре да преброя до десет.

Сасада се изправи рязко, за да стреля там, откъдето идваше гласът, но усети как някой отзад измъква автомата от ръката му. Само след секунди лежеше проснат на капака и ръцете му бяха оковани в белезници, прикрепени към здрав колан от същата материя, от която се правят бронираните жилетки. На глезените му също бяха поставени белезници, но далеч по-свободни, за да може да пристъпва, но не и да ходи нормално.

Заобиколиха го мъже в черни униформи с бронирани жилетки и каски с микрофони, които носеха невиждано от него футуристично оръжие.

Внушителен мъж с брада в същото облекло и каска се приближи до него. Автоматът му беше преметнат през рамо, а на кръста му лежеше пистолет в кобур. Не носеше никакви отличителни знаци, но рангът му си личеше и без тях.

Той мълчеше, докато двама от облечените в черно мъже завършиха изключително внимателното претърсване, после заговори:

— Ние двамата ще се опознаем много добре. Обикновено полицията и затворът се справят с хора като вас, но този път ще бъдете наш гост — гласът беше тих, почти приятелски. — И ще говорите.

Сасада прималя и много се уплаши. Тъй като му бяха сложили белезници, той си налагаше да вярва, че ще го предадат на полицията и цивилните власти. В този случай нямаше да каже нищо, нямаше да разкрие нищо, както повеляваше клетвата му. Сега категоричният тон на този мъж разклати неговата непоколебимост.

Очите на мъжа в черно гледаха безмилостни, въпреки че гласът му си остана спокоен:

— Според ирландската правна система имате право да мълчите, а съм сигурен, че и вашата малка група изисква същото — той поспря, а Сасада се почувства така, сякаш четат мислите му. — Но вие сте специален случай и участвате в много специална игра.

Сасада искаше да се възпротиви на този мъж по някакъв начин, но устата му беше пресъхнала и не можеше да се изплюе, а не искаше да му достави удоволствието да го чуе да говори.

— А вие знаете какво казват моите приятели в Обединеното кралство — сигурен съм, че сте чували за SAS — за нашите по-специални дейности?

Сасада усети как на челото му избива пот. Изведнъж нещо го бодна в горната част на ръката. Той рязко извърна глава и видя как изпразват в него една хипотермична спринцовка. Опита се да се бори, но беше изцяло парализиран от двамата рейнджъри, които го държаха. Вече не можеше да фокусира поглед и краката му започнаха да отмаляват.

Съзнанието сякаш се отдели от тялото му. Разбираше какво му се казва, но не можеше да отговори. Обхвана го отчаяние. Без да му казват, разбираше, че мисията му е пропаднала. Знаеше също и че този ужасен мъж е прав. Тези хора щяха да направят нужното, за да го пречупят и нямаше как да им се противопостави.

— Игри за големи, правила за големи — безжалостно каза гласът.

Очните ябълки на Сасада се обърнаха нагоре и той замръзна в последен опит да се бори с наркотика, после рухна.

Килмара се почувства отвратен от онова, което смяташе да направи на този човек и на другия заловен, но събитията бяха отишли твърде далеч и изискваха специални мерки, а и смъртта на Молой съвсем беше наклонила везните.

Тези хора щяха да говорят и тяхната индивидуална решимост да устоят нямаше да попречи на изхода, но мозъците им можеха да останат повредени завинаги. Беше много неприятна работа това бърникане в нечий мозък, но другите възможности бяха още по-лоши.

Тялото на рейнджър Молой беше вдигнато от болницата в найлоново покривало и Килмара го придружи до моргата в задната част на болницата. Спомни си, че Молой беше женен и имаше три деца. Най-малкото беше родено преди няколко месеца и Килмара беше присъствал на кръщаването му.

Игри за големи, правила за големи.

Нямам отговорите, помисли си той, но имам много работа за вършене.

Токио, Япония, 1 февруари

Хеликоптерът летеше над центъра на Токио в посока юг.