Виктор О'Рейли - Правилата на лова

На пътя им се изпречи количка за обяд, бутана от една санитарка. Без да намаля крачка, първият терорист бутна количката на една страна, а другарят му цапардоса жената през лицето и я просна на земята. И двамата бяха въоръжени с автомати и реактивни гранатомети. Този отпред беше готов за стрелба с автомата, а вторият го беше преметнал през рамо и беше насочил напред гранатомета си.

— Позиция едно — каза Килмара на Грейди и Молой. — От гериатричното вляво на вас идват двама — първият с автомат, вторият с реактивен гранатомет.

Килмара трябваше да избира между две неприятни възможности. Можеше или да открие огън в коридора и гериатричното отделение и да поеме риска за жертви сред цивилното население, или да изчака гранатометите да бъдат изстреляни през площадката във вратите на контролната зона — посоката, в която се предполагаше, че се намират неговите рейнджъри и мъжът, когото трябваше да охранява. Слава Богу, контролната зона и коридорът след нея бяха евакуирани.

Тим Пат стисна автомата си и погледна своя хронометър. На тежката дървена врата имаше термоустойчиво стъкло, но той не искаше да алармира рейнджъра отсреща, като погледне през него. Тук беше елементът на изненада. Вратата беше закачена на двустранна панта. Щеше да се втурне през нея и да стреля. Независимо колко добре беше обучен рейнджърът отсреща, едва ли би имал време да реагира.

Камерата на площадката улови двама мъже в гащеризони и маски за празника на Вси светии да изкачват последните стълби преди третия етаж.

Килмара ги наблюдаваше как измъкват автомати от тежките си чанти, които после преметнаха на гръб. По дяволите! Може би имаха гранати!

Тим Пат връхлетя през вратата, стреляйки. Вратата на контролната зона беше надупчена от куршумите.

Но там нямаше никакъв рейнджър.

Макгонигъл и Джим Дейд се втурнаха по последните стъпала, леко изненадани, че все още не са срещнали поста, но не и толкова загрижени, тъй като другата врата на контролната зона беше на десет метра по-навътре по коридора и не се виждаше, преди да изкачиш стълбите и да завиеш.

Нищо! Никакъв рейнджър, проснат на земята в локва от собствената си кръв. Макгонигъл моментално разбра, че нещо не е наред. Нещата се развиха светкавично.

Демпси пристъпи през вратата на вътрешното противопожарно стълбище и стреля с гранатомета, при което първата врата на охранителната зона се отметна настрани и металният детектор вътре се пръсна на парченца.

Макгонигъл беше залегнал на площадката и отчаяно се въртеше и търсеше евентуалната позиция за засада.

— Едно, давай! — каза Килмара секунда след като видя, че двамата терористи се бяха придвижили в зоната за стрелба.

Тим Пат беше свалил своя гранатомет и стреля във втората врата на контролната зона. Тя избухна с трясък и отметна стоманената конструкция настрани. Всичко наоколо се обви в дим.

Макгонигъл зърна шкафа за бельо точно в момента, когато Молой изскочи от него. Той изстреля една серия и улучи рейнджъра в гърдите и лицето. Убитият Молой отхвръкна назад върху Грейди.

В този миг Макгонигъл се надигна и се втурна, стреляйки, по коридора на частното отделение. Беше го обхванала бойната треска и беше решен, че каквото и да стане, щеше да свърши онова, за което беше дошъл, и да притури някое от тези прасета в сметката.

Ядосан, че Молой беше загинал, а той самият не се беше оказал достатъчно бърз, сержант Грейди бутна тялото на другаря си настрана и приготви оръжието си за действие. Използваше автомат с ротативен пълнител за двайсет стреловидни куршума. Известен като силов множител, той позволяваше на един човек да възпроизвежда стрелба като от няколко души в първите секунди, които обикновено определят изхода от боя. Всеки патрон съдържаше дванайсет дълги стоманени стрели.

Не беше от особена полза на повече от сто и петдесет метра, но от близко разстояние имаше страшна ефективност.

Коридорът се осветяваше от вградени тръбни флуоресцентни лампи и от дневната светлина, която обичайно проникваше през полукръглите прозорчета над всяка от шестте врати. Имаше и аварийно осветление, в случай че спреше токът.

Някои от флуоресцентните лампи бяха пръснати от избухналите ракети, но онези, които продължаваха да работят, осветяваха напълно задоволително коридора.

Макгонигъл клекна до смачкания метален детектор. Джим Дейд се приближи зад него и залегна в позиция за стрелба. Макгонигъл погледна през рамо. Тим Пат беше заел позиция зад изкорубената рамка на първата охранителна врата, а Демпси тъкмо преминаваше от другата страна. Всичките му хора бяха невредими, а човекът, който ги дебнеше в засада, беше премахнат.