Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Това, което виждаше на мониторите, не се хареса на Килмара.

От шестимата рейнджъри, които обикновено бяха или дежурни, или на повикване, сега имаше пет, защото единият беше в отпуск поради неотложни лични причини. Още един, когото беше поставил в ролята на снайперист върху силоз за зърно на около триста метра разстояние, за да покрива входа на болницата, се оказваше почти безполезен. Предполагаше, че терористите ще паркират отпред, за да се измъкнат после по възможно най-бърз начин. Спирането им отстрани беше доста неочаквано и ги спасяваше от обстрел. Докато Килмара успееше да вкара снайпериста в играта, главното събитие щеше да е приключило.

Второто, което го разтревожи, беше оръжието, показано от двамата терористи на пожарния изход на третия етаж. Образът от миниатюрната леща не бе достатъчно ясен, но, изглежда, нямаше съмнение, че двамата имаха реактивни гранатомети в допълнение към автоматите си. Специално инсталираните врати на контролната зона за сигурност нямаше да свършат много работа.

Килмара се успокояваше, че беше освободил невъоръжения полицай на регистратурата и беше преместил въоръжения рейнджър, който обикновено стоеше пред вратата на контролната зона за сигурност. Терористите биха заподозрели нещо, когато разберат, че и вторият човек не е на мястото си, но дотогава вече щяха да са въвлечени в боя.

Килмара съвсем тихо каза нещо в слушалките и получи три потвърждения от една дума. Четвъртият й петият рейнджър, сержантите Грейди и Молой, бяха скрити в шкафа за бельо на междинната площадка над третия етаж. От тази позиция, с помощта на електронния еквивалент на перископа, те можеха да наблюдават площадката между гериатричното отделение и обезопасената зона, а също и по-голямата част от последните стъпала, които излизаха на третия етаж.

Позицията беше добра, всъщност възможно най-добрата, но не беше идеална. За да стрелят, те трябваше да отворят вратите на шкафа, а и обсегът на обстрела им щеше да е леко ограничен от перилата. Допълнителен проблем беше и това, че ако онзи, който влизаше през пожарната врата на гериатричното отделение, не беше очистен още с първия откос, можеше да отскочи веднага назад и незабавно да намери прикритие. Площадката не беше достатъчно голяма, за да бъдат довършени терористите, а за тях прикритието беше съвсем подръка.

Но, от друга страна, едва ли всичко можеше да бъде идеално. Ето защо елитните антитерористични сили тренираха всекидневно при постоянно изменящи се условия.

Безжалостното трениране на рейнджърите, които влизаха в тези специални сили като най-добрите от най-добрите, имаше решаващо значение, когато ставаше въпрос за живот или смърт и отговорът се даваше за части от секундата. Способността да подбираш мишени според степента на заплаха, която представляват; да сменяш пълнител или да разглобиш оръжие, преди да ти мигне окото; да огледаш терен и да избереш най-доброто прикритие, без да се замисляш; да предвидиш действията на врага — тези и безброй други умения бяха основни за тяхното особено призвание.

Най-добрите войници от ССБТ — специални сили за борба с тероризма — бяха предимно на възраст между трийсет и две-три до четирийсет и пет години. Това беше призвание, където само тренировките и младежките рефлекси не бяха достатъчни. Бяха нужни преди всичко опит и правилна преценка, а за тези умения се изискваше повече време.

В идеалния случай всеки рейнджър, очакващ нападение, би имал достъп до съоръжение с монитор. На практика само Килмара получаваше пристигащата информация, а имаше и необхванати от камерите места. Той изгуби двамата терористи, нахлули през пожарната стълба, но за щастие външната камера на нея показваше, че от този квадрант не се очакват повече нападатели.

Последното нещо, което искаше, беше стрелба в нормално отделение. Използването на автоматично оръжие в такова ограничено пространство неминуемо щеше да доведе до цивилни жертви, да не говорим за потенциалната опасност от взимане на заложници. Задължително беше да не се започва операцията, докато двамата терористи не излязат от гериатричното отделение. На площадката на третия етаж или в частното отделение въпросът стоеше съвсем иначе. На тези места той беше разгърнал огневата си мощ и беше преценил какво е нужно да се направи.

По средата на коридора в гериатричното отделение имаше камера, насочена към вратата за вътрешното противопожарно стълбище и етажната площадка. Тя улови отминаването на двамата терористи.