Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Прозорецът пред него избухна и се пръсна на хиляди парченца. Една огромна ръка се пресегна и като хвана Иймън за яката, дръпна го така, че той се олюля. Иймън отчаяно размаха ножа за хляб и като усети, че острието допря нещо, успя да се освободи.

В предната част на къщата се чу трясък и той почувства как вятърът нахлу в коридора. Някой беше влязъл с взлом, но това беше най-малката му грижа. Автоматът му беше върху миялната машина, само на няколко стъпки от него. Той се хвърли към него и без да иска, го бутна на пода.

Претърколи се, намери оръжието и се обърна. Огромен юмрук, стиснал най-големия пистолет, който беше виждал, се целеше точно в него. Нещо го парна й той почувства ужасен удар в дясното рамо. Автоматът се изплъзна от ръцете му и Иймън се строполи назад, полулегнал на пода и полуподпрян на кухненското шкафче. Видя как кръвта потече от тялото му, но не можеше да се движи и не чувстваше нищо. Чу ново трошене на стъкла и после една огромна фигура влезе през кухненската врата, ритна настрани автомата му и се изправи над него.

Иймън откри, че не може да вдигне глава. Забеляза, че окаляната фигура носеше кални, но скъпи обувки. Спомни си, че са швейцарски, но не си спомни марката.

Цивилният детектив влезе в кухнята. Дядо му беше членувал в старата ИРА по времето на борбата за свобода срещу британците, а той самият беше служил няколко години на границата в Дъндок. От това, което вършеха днешните терористи, направо му се повръщаше. А те непрекъснато убягваха на службите за сигурност чрез законови формалности или противопоставяне на едните срещу другите. Как би могъл да се бориш против някаква безмилостна терористична организация, като използваш правна система, предназначена за мирновременно гражданско общество?

Един от униформените полицаи беше разбил вратата, но тъй като детективът беше въоръжен и опитен в тези неща, пръв влезе в къщата. Предната стая беше от дясната му страна. Един от униформените го пазеше в гръб, а той ритна вратата, но се прилепи към стената, защото очакваше ответна стрелба. Не последва такава и слава богу. Това, че тънката преграда може да го защити, беше чиста илюзия.

Той влетя в стаята и се търколи за прикритие. Не виждаше почти нищо. Не светеше лампа, а и щорите бяха пуснати. Навън дъждът беше спрял така внезапно, както беше започнал, но небето все още беше задръстено от черни облаци. Носеше се тревожен сладникав мирис, който изопваше нервите му. Това беше миризмата на кръв и плът и страх — също като в кланица.

Очите му привикнаха с мрака. Той предпазливо се изправи, огледа се и вдигна щорите. Подът, мебелите и част от стените бяха напоени с кръв. На пода имаше нещо, отчасти покрито с вестник. Той дръпна вестника настрана и си запуши устата. Гърлото на мъжа зееше, а на лицето му беше замръзнало изражение на краен ужас.

Влезе един от униформените.

— Господи Божичко! — каза той и се прекръсти. После отиде до двете вързани фигури в ъгъла и като извади джобно ножче, сряза въжетата.

Едната от жените, по-младата, се опитваше да каже нещо. Лицето и тялото й до кръста бяха лепкави от кръв и тя миришеше на повръщано. Полицаят потисна гаденето си и се наведе близо до нея.

— Трябваше — каза тя, — трябваше да го направя.

Полицаят не разбра нищо. Опита се да каже нещо успокоително, но окървавената фигура протегна ръка и го хвана така силно за рамото, че го заболя.

— Принудиха ме да говоря — каза тя. — Убиха баща ми — тя започна да плаче.

— Убиха баща ми. Убиха моето татенце.

Полицаят беше сърдечен човек, свикнал да се занимава с фермери с нередовни документни за колите си или бракониери, силно влюбени в чуждата сьомга. Той усети как очите му се пълнят със сълзи и прегърна жената.

Тя го стисна още по-силно за ръката.

— Сега отиват за Хюго в болницата — замълча и полицаят видя как се мъчи да събере сили. Следващите й думи излязоха почти като крясък: — Те знаят всичко. Знаят за охраната, разположението, обичайните дейности — тя направи последно усилие: — Но аз им казах грешен номер. Казах им стая номер 4.

Полицаят внимателно се освободи и записа в бележника си това, което беше чул.

Вторият полицай беше позвънил за линейка и друга помощ и после се беше погрижил за майката на Катлийн. Линейката щеше да дойде от Конимара, но трябваше да се помисли къде би могла да отиде на по-безопасно място.

Детективът, баща на четири деца и опитен посивяващ сержант, прехвърлил четирийсетте, се отличаваше ако не с блестящ ум, то поне със своята благонадеждност. Той влезе в кухнята и видя Иймън, проснат на пода.