Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Болницата е малка — каза той, като посочи плановете, донесени от Сасада — и правоъгълна по форма. Входът е в средата, а регистрацията отляво. Точно срещу входа има стълбище за горните етажи. На всеки етаж има отделения и от лявата, и от дясната му страна. Отделението, което ни трябва — наричат го „частното крило“ — е на третия етаж отляво. Третият етаж е последен, макар стълбището да продължава до една междинна площадка, където има тоалетни и складови помещения.

Макгонигъл използваше кука за плетене вместо показалка. Беше я намерил в кошничката за плетиво и тя му напомни за убитата му майка. Заблуден куршум, изстрелян от британски парашутисти, я беше застигнал с плетка в ръка.

— Сестрата казва, че след пристигането на нашата жертва обикновено има един невъоръжен гард или понякога въоръжен детектив долу, във фоайето. Той наблюдава кой се качва нагоре и съобщава на друг човек на третия етаж. Униформеното ченге не е въоръжено, но все пак има радиопредавател.

Чернокосият терорист Джим го прекъсна:

— Човекът на третия етаж?

— Третият етаж — частното крило отляво — се пази изцяло от рейнджъри. Инсталирали са така наречената контролна зона. Има един рейнджър отвън, после два комплекта нарочно поставени бронирани врати. Външният те проверява и пуска през едната врата. В междинното пространство има метален детектор. Ако си чист, минаваш през втората врата, където пази втори рейнджър. Вратите никога не се отварят едновременно. Всъщност смятам, че изобщо не е възможно. Имат някаква вградена електроника.

— Има ли видеонаблюдение? — попита друг терорист.

Макгонигъл кимна.

— Има камера на стената, която обхваща пространството след втората врата — целия коридор чак до горния край на стълбището. Там имаше аварийни врати, но са махнати от рейнджърите. Всеки, който се изкачи по стълбището или излезе от асансьора до него, е в обсега на камерата от момента, когато стъпи на третия етаж.

В стаята настъпи мълчание. Всеки преценяваше чутото досега. Премахването на полицая при регистратурата нямаше да представлява проблем, но изкачването на три етажа по стълбите, без да привлечеш вниманието на въоръжения рейнджър най-отгоре, нямаше да бъде толкова лесно. Но както винаги, Макгонигъл имаше идея. В това беше добър.

— Пожарна стълба? — попита Джим.

Той трудно разчиташе строителни планове и би предпочел някаква снимка или начертана на ръка скица. Освен това хранеше подозрения относно старите планове. Не беше съвсем по ирландски да бъдеш изряден с архивите. Независимо от законите, сградите непрекъснато биваха променяни и подобрявани, без новите планове да влизат в папките. Това не бяха оригиналите, но все пак бяха на четирийсет години. Питаше се доколко са надеждни.

Макгонигъл кимна.

— Има по една от двата края на коридора. И двете извеждат на плоския покрив. Обаче смятам, че е по-безопасно да приемем, че рейнджърите са направили нещо с тази от тяхната страна.

Обсъждането на плана продължи. Завързана на пода и временно забравена в ъгъла, Катлийн слушаше сценария на нападението, което й беше невъзможно да спре. Тя се отчая, когато от брезентовите пътни чанти терористите извадиха оръжието и онова, което бяха сглобили. Нямаше само автомати. Тези хора имаха реактивни гранатомети — съкрушителна огнева мощ.

Тя си повтаряше само едно. Беше казала на терористите всичко, освен верния номер на стаята на Фицдуейн. Това беше лъжа, към която се беше придържала докрай; лъжа, която самата тя вече беше приела за истина, за да не се издаде пред тези мръсници. Фицдуейн беше в стая номер 2. Тя ги беше убедила, че всъщност е в стая номер 4. Това беше всичко, което можеше да направи. Беше ужасно малко за съжаление.

Скоро след това терористите тръгнаха заедно със Сасада, като оставиха само един човек да ги пази, в случай че бъдат необходими заложници. Ако нападението протечеше по план, щеше да последва телефонно обаждане, след което Катлийн и майка й щяха да бъдат убити, както лежаха така безпомощно на земята. От тях вече не биха имали полза, а и биха могли да идентифицират своите похитители. Сасада искаше да ги убие по-рано, но Макгонигъл го убеди да изчака още час и нещо.

Не им оставаше много време живот. Катлийн ридаеше. Пазачът Иймън, онзи плешивият, слушаше радио и от време на време поглеждаше към тях. На коленете му лежеше автомат „Калашников“, но той възнамеряваше да ги убие с нож. И преди беше убивал, но не и по този особен начин.