Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Нещо ново?

— Имаме някои нови сведения — Килмара се поколеба.

— Искаш ли да ми кажеш за тях?

— Не нося добри новини — каза Килмара. — Имаш страхотен шанс да умреш в разцвета на живота си.

— Искаш да кажеш да бъда убит? — попита Фицдуейн с бегла усмивка. — Тези хора са маниакални.

— Предполагам, че това е намерението им. Бих искал да те преместя, но къде?

— Казвай всичко — в гласа на Фицдуейн вече не се долавяха шеговити нотки.

— Преди ден-два чухме, че ПИРА са в района. Много важно, макар тези хора да са наистина отвратителни. Рано тази сутрин полицаите спипали двама от местните им симпатизанти със скенер. Още не са проговорили, но у тях са намерили списък на пароли — представяш си останалото. Към това прибавяме и Катлийн. Обичайна практика е да се обработи някой вътрешен — ИРА го прави от години — затова наредих на всички от персонала, които се занимават с теб, да се обаждат с парола, когато се прибират вкъщи и преди да идват на дежурство. Катлийн не се обади тази сутрин.

— Не си ми казвал за това.

— Предполага се, че не трябва да те тревожа. Това е една процедура, нищо повече. Не исках да се притесняваш за неща, за които не можеш нищо да направиш.

— Катлийн може да е забравила — каза Фицдуейн.

— Хората не забравят такива неща. Въпросът е на живот и смърт и аз знам как да им го втълпя. Освен това им напомнят всеки път, щом свършват дежурство. Във всеки случай обадихме се да проверим. Тя беше много потисната и… никаква парола.

— Значи така сте разбрали.

Килмара кимна.

— Е, все още не знаем . Изразът е силно подозираме .

— По дяволите! — изруга Фицдуейн.

— ПИРА има ли ти зъб за нещо?

— Доколкото ми е известно — не. Никога и по никой начин не съм се сблъсквал с тях преди, а и стоя надалеч от Севера.

Килмара му подаде лист от факс.

— Преди час изпратих факс в Дъблин и получих ето това.

На факса се виждаше японец, който влиза в такси пред някакъв познат хотел в Дъблин.

— Нищо не схващам — каза Фицдуейн.

— Това е малка страна на малък остров, с малко и хомогенно население и терористки проблем точно пред вратата ни. Ето защо службите за сигурност могат и наистина наблюдават отблизо кой от нашите посетители идва и кой си отива, а ние следим внимателно големите хотели.

Фицдуейн кимна. Тероризмът обикновено се свързваше с идеологията, но беше изненадващо колко често парите влизаха в играта. Много терористи желаеха да живеят добре, като се обосноваваха, че щом рискуват кожата си, заслужават добър стандарт на живот. За оправдание, че отсядат в големи и скъпи хотели им служеше и предполагаемата им анонимност. Всъщност това поведение позволяваше на службите за сигурност да се съсредоточат близо до такива често посещавани места.

Луксозните хотели се наблюдават лесно. Те искат да са в добри отношения с властите. Стаите могат да се подслушват, телефоните — също, а относително лесно могат да се поставят и телевизионни камери. И накрая — човек бързо може да се споразумее с персонала на рецепцията. А хората от персонала забелязват много неща. На това са обучени. Така откликват моментално на нуждите на госта и освен това си осигуряват добър бакшиш. А за точна информация службите за сигурност дават още по-голям бакшиш.

— Човек със северняшки акцент попитал на рецепцията в „Бърлингтън“ за един от гостите им, някакъв японец. Акцентът привлякъл вниманието, а комбинацията била достатъчно необичайна, за да накара службите за сигурност да фотографират азиатеца. Севернякът впоследствие бил разпознат като Пади Макгонигъл, водача на ПИРА. Японецът нарича себе си Сасада. В действителност той е член на… познай кои? Нашите стари приятели — Яибо.

Фицдуейн мълчеше и се опитваше да възприеме новото развитие на събитията. Мисълта за положението, в което се намира Катлийн, го караше да се чувства безпомощен и виновен. Физически се чувстваше по-слаб от обикновено. Лекарят му беше изнесъл лекция да не се притеснява и беше останал недоволен от натоварения режим, който Фицдуейн сам си беше наложил.

— Някакви новини от Мечката? — отново се обърна той към Килмара.

— Нищо. Нямаме и радиовръзка заради тези хълмове. Взел е един въоръжен детектив и двама невъоръжени полицаи. Ще отиде да разузнае. Ако е ситуация със заложници, няма да може да направи нищо, освен да задържи развитието, докато пристигнат подкрепления. За жалост това ще се проточи доста.

— Колко?

— Поне два-три часа, а може и повече. И то само след като се уверим, че са нужни. Проблемът се състои в това, че сериозни престъпници са започнали някаква операция и най-близкото военно поделение е заето с претърсване на границата. Там снощи е имало стрелба. Не сме от първите в списъка от нуждаещи се. Само подозираме. Те се занимават с вече започнала операция.