Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Макгонигъл започна да се чувства по-уверено.

По коридора пред него имаше три стаи отдясно и три отляво. Обичайната процедура включваше чистка на всяка стая с гранати и няколко бързи откоса на автомата.

В този случай обаче нямаше да си прави този труд. Имаше си набелязана жертва и знаеше къде е тя. Двамата с Дейд щяха да се насочат направо към стая номер 4. Бърз ритник на вратата или изстрел в ключалката, след което следваше мощна стрелба.

Всичко щеше да свърши за секунди. Сигурно имаше и други рейнджъри, които чакаха в стаите, като предполагаха, че ще спази обичайната процедура, преди да се отправи за Фицдуейн. Е, можеха да си чакат колкото си искат. Ако отвореха вратите, беше сигурен, че прикриващият огън на Тим Пат и Демпси щеше да се справи с тях.

Той направи знак с ръка на Джим Дейд и се приготви да се втурне напред. Първо и двамата хвърлиха гранати. Коридорът изглеждаше празен, но не можеха да виждат всичко иззад прикритията си.

Разтърсващите взривове на гранатите разбиха вратите и от двете страни в дъното на коридора.

Стаите номер 3 и 4 бяха отворени за атака. Това беше допълнително преимущество според Макгонигъл. Но и двете врати зееха странно. Нещо не беше наред. Тогава му стана ясно.

Беше посред бял ден, а нямаше светлина.

Сержант Грейди излезе от шкафа за бельо и тръгна надолу по стълбите. Един от терористите забеляза движението и се обърна, но в този момент Грейди изстреля три куршума в залп.

Трийсет и шест стоманени стрели изсвистяха във въздуха и превърнаха стената зад терориста в гравюра от кръв, плът и кости.

Тим Пат се обърна и видя страховитата гледка, която тази градушка от метал беше пресъздала от кожата и плътта на Демпси. Беше ужасно за гледане и той се вцепени за миг, докато тялото на приятеля му се разпадаше, сякаш нарязано от невидими остриета.

Той се обърна към ъгъла на заплахата и започна да стреля. Видя фигура в черни бойни дрехи и нещо като шлем с микрофон и странни очила.

Грейди изстреля втори, по-дълъг залп.

Мъжът пред него се разпадна, сякаш дрехите и плътта му бяха ответи от някакъв страшен вятър. За части от секундата видя костната му структура и после получовекът-полускелет се превърна в купчина на пода.

Килмара изключи осветлението и активира един ключ.

Чу се стържене на метал и специално инсталираният параван се спусна от една кутия на тавана. Той беше подобен на онези, които използваха за предпазване на витрини, но като оставяха изложеното на показ. Този беше боядисан в черно. Принципът съществуваше, откак се водеха войни — в случай че загубиш външната си защита, винаги осигурявай стабилно прикритие, към което да се оттеглиш.

Дъното на коридора с последните четири стаи сега беше отделено. За Макгонигъл и Джим Дейд настъпи пълен мрак. Готови да се втурнат напред, те се разколебаха при това неочаквано развитие на нещата.

Макгонигъл пусна един залп. Просветванията на дулото бяха ослепителни в мрака, но му помогнаха да се ориентира. Той се опита да стреля отново, но пълнителят му беше празен. Зареждането в тъмното не представляваше никакво усилие, тъй като беше упражнявано стотици пъти досега.

Макгонигъл се обърна в очакване да види някаква минимална светлина откъм стълбището зад себе си. Нямаше почти нищо. Само слабо просветване от огнеупорния панел на противопожарната врата на гериатричното отделение.

Докато наблюдаваше, то също изчезна. Сега цареше абсолютен мрак. Твърде късно. Спомни си, че тежките завеси на прозорците по стълбището бяха спуснати, когато се изкачваха. Денят беше мрачен и лампите бяха запалени, затова не му беше направило впечатление.

Обзе го ярост. Това беше толкова прост и глупав начин да загубиш. Как би могъл да предвиди посред бял ден такава пълна тъмнина? Посегна към Джим Дейд, който подскочи, щом Макгонигъл хвана ръката му.

— Спокойно, човече. Ще се движим по стената. Плюй на номерата им. Ще си свършим работата и ще изчезнем моментално оттук.

Той се придвижи до стената отдясно и заедно с Джим Дейд започна бавно да напредва по нея. От тази страна бяха стаи номер 6, 5 и 4.

Напипа рамката на вратата на стая номер 6 и за миг размисли дали да не я вдигне във въздуха и да отвори прозорците за малко светлина. Вместо това реши, че тъмнината може да работи в негова полза.

Грейди и още двама рейнджъри наблюдаваха терористите през съоръженията си за нощно гледане. Всички бяха активирали лазерните си визьори. Фините лъчи бяха невидими, освен за носещите съответните очила. Рейнджърите следяха двамата терористи и ги държаха на прицел. Никой не стреля.