Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Катлийн поклати глава. Усещането, че е парализирана я беше напуснало, след като удари мъжа пред себе си. Вече не се чувстваше толкова безпомощна и уплашена. Спомни си, че не бе потвърдила пристигането си. Трябваше да печели време.

Макгонигъл се изправи. Той премести пистолета си в лявата ръка и извади от джоба нещо, което отначало изглеждаше като голям нож за книги. Чу се щракване и на светлината, процеждаща се през щорите, блесна дълго тънко острие. Взря се в портрета.

— Вие сте хубаво семейство — каза той, като погледна надолу към Катлийн. — Сплотено е фразата, така ми се струва — отново се загледа в портрета и бавно разряза на кръст образа й. Звукът от раздирането на платното под натиска на ножа беше тревожен. За Катлийн това беше мръсен, циничен жест.

— Мога да те нараня, Катлийн — каза той, — но какво ще постигна с това? От теб трябва да чуя нещо — той се обърна към портрета. — В живота винаги трябва да избираш. Просто не е възможно да имаш всичко.

Отново вдигна ножа и, изглежда, се поколеба. Обърна се и внимателно изгледа родителите й, после кимна като на себе си. Погледът му се върна към портрета. Вдигна острието.

— Не бих се учудил изобщо, ако си малко хлътнала по Хюго. Той е един ранен герой и така нататък. Любовта е разцъфнала край много легла — и е умряла в много легла — той се изсмя. — Но въпросът е, мила моя, че не можеш да я имаш докрай — острието разряза образа на баща й.

Катлийн извика. Ужасният страх се беше върнал. Майка й изпищя.

— Не! Не! Това е… Това е грешно. Не бива! Трябва да си вървите. Не можете да направите това.

Яростта избухна у Макгонигъл. Той се извърна и пъхна автоматичния си пистолет в ръката на плешивия терорист, после сграбчи бащата на Катлийн за окървавената бяла коса и издърпа възрастния мъж на крака.

— Мамка ви! — каза той. — Мамка ви на вас, дребни човечета. Вие нищо не знаете — сложи острието на ножа под ухото на стареца и разряза гърлото му от ухо до ухо.

Последва ужасяващо хъхрене, което беше щадящо кратко, и кръвта рукна като фонтан от прекъснатите артерии и опръска Макгонигъл и Катлийн. Когато спря да шурти на тласъци, Макгонигъл пусна косата на мъртвия мъж и тялото тупна на пода. Мери Флеминг беше припаднала. Катлийн го погледна, изпаднала в шок. Той я зашлеви по лицето.

— Имам малко време. Майка ти е следващата. Ти избираш.

Минаха няколко минути, преди Катлийн да успее да проговори. Макгонигъл ги използва, за да се измие и да постави плановете на болницата върху масата във всекидневната. Тогава Катлийн му каза почти всичко, което знаеше.

С изцапани от кръвта на баща й пръсти тя описа предохранителните мерки и отбеляза разположението на етажа и мястото на контролната зона. Разпитваха я отново и отново и най-сетне Макгонигъл остана доволен. Всичко съвпадаше с онова, което вече знаеше. Катлийн беше напълно смазана. Те винаги отстъпваха.

Когато всичко свърши, той опря пистолета си в главата на Мери Флеминг, но в последната секунда махна пръста си от спусъка. Заложниците бяха много полезни в такава ситуация. Можеха да се отърват от тях след приключването на операцията.

Катлийн беше съблякла пелерината и униформата си и се беше загърнала в някаква хавлия, в състояние на шок. Кожата й беше студена и лепкава. Погледът й — разфокусиран.

Макгонигъл я гледаше и мислено я разсъбличаше, когато телефонът иззвъня за пръв път, откакто бяха пристигнали.

Районна болница в Конимара, 1 февруари

Фицдуейн погледна с обич своя посетител. Той беше много привързан към бернския детектив.

Мечката беше отслабнал малко, след като беше срещнал Катя — първата му жена беше загинала при пътна катастрофа — но сега беше възстановил обичайната си форма. Фицдуейн изпита облекчение. Катя беше прекрасна жена и имаше добри намерения, но Мечката по природа не беше предопределен да бъде слаб и лош, нито пък да вечеря с боб. Той си беше едър — е, по-скоро масивен — закръглен и грубоват, но имаше златно сърце. И беше добър приятел. Фицдуейн ценеше приятелите.

Мечката го прегърна — съвсем нежно. Фицдуейн не беше облечен в тениската със скунксовете, а превръзките му предупреждаваха за внимание. Но дори „нежната“ прегръдка на Мечката го накара да премигне леко от болка. Всичко дойде от раменния кобур на Мечката. Той съдържаше доста голямо парче метал.

— Мъжете в Ирландия не се прегръщат — каза Фицдуейн, който се наслаждаваше на контраста в културите на Швейцария и Ирландия. — Не сме много чувствителна нация. Сигурно е свързано с църквата и секса и чувството за вина. Какво е желязото?