Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Двамата бяха блъснати на дивана, където се опитаха да възвърнат самообладанието си. Ноел прегърна Мери през раменете. Катлийн беше бутната в едно от креслата, а мъжът, който, изглежда, беше водачът, седна в другото. Като се облегна назад, той бръкна в един от вътрешните си джобове и извади някакъв цилиндричен предмет, който прикрепи към дулото на автоматичния си пистолет.

— По дяволите, тук направо замръзвам. Джим, би ли включил отоплението или каквото и да е там.

Джим, едър мъж, наближаващ трийсетте, с черна коса и набола брада в същия цвят, включи радиатора и после запали огъня. Треските пламнаха и след малко огънят започна да пращи. Това беше звук, който Катлийн свързваше с дома, сигурността и спокойствието.

От гледката на заглушителя, поставен на мястото му, започна да й се повдига. Никой от мъжете не носеше маска. Изглежда, не се притесняваха, че може да бъдат идентифицирани по-късно. Изводът беше повече от очевиден.

— Името ми е Пади — каза водачът и посочи останалите: — Това е Джим — Джим се беше облегнал на радиатора и не реагира. — А плешивият приятел зад мен — посочи с левия палец зад рамо — е Иймън.

Иймън кимна. Изглеждаше около двайсетгодишен, но плешивата му глава вече лъщеше от пот. Беше прегърнал автомата си, който Катлийн разпозна като АК-47. Бяха говорили много за тях по телевизията, когато един кораб, превозващ оръжие за терористите, беше арестуван край бреговете на Франция. Очевидно оръжието на борда идваше от Либия.

Пади се наведе напред и подпря лакти на коленете си. Държеше пистолета наведен между краката си. Той погледна Катлийн и заговори тихо, почти интимно. Ако случаят беше друг, можеше да се приеме, че говори на любовница:

— Катлийн, мила, нужна ми е твоята помощ.

Устата на Катлийн беше пресъхнала. Гадеше й се, стомахът я болеше там, където я беше ритнал. Беше я обхванал такъв ужас, че се чувстваше като парализирана. В същото време мозъкът й прегряваше.

Това трябва да е свързано с Фицдуейн. Значи такава беше действителността в неговия свят. Беше по-лошо от всичко, което можеше да си представи. Какво би могла да стори? Как да помогне? Какво искаха тези страшни мъже? Реши да се противопостави, доколкото беше способна. Ако всеки се старае да се бори с тези хора, те ще бъдат победени.

Пади Макгонигъл я погледна в очите. Те издаваха болката и предизвикателството й. Колко малко знаят тези хора, помисли си той. Колко крехък е животът им. Колко неуместен в общата схема на нещата. Мърдам си пръста и тя умира. От едно неизискващо усилие действие. И това е всичко. А те си мислят, че са много важни, че могат някак да се противопоставят. Глупашка заблуда. Той се ядоса. Защо не разбират колко маловажни са тези дребни хорица, тези пионки на съдбата?

— Трябва да науча нещо за болницата — каза той. — Там има един приятел на име Хюго Фицдуейн, когото искам да посетя. Искам да знам къде е. Искам да знам за неговата охрана. Искам рутинните процедури и паролите, както и всички малки подробности.

Катлийн беше свалила сестринската си касинка след смяната, но все още носеше униформата си под пелерината, която беше морскосиня, но с аленочервена подплата. Ефектът спрямо снежнобялата й дреха беше поразителен.

За пръв път Макгонигъл погледна на нея като на жена. Осъзна, че тя е много красива. Очите й бяха омайващи, гърдите й едри, а краката — дълги и стройни. Забеляза, че роклята й се закопчава отпред. Полите й се бяха вдигнали над коленете.

— Съжалявам — каза тя и поклати глава. — Опасявам се, че сте сбъркали човека. Не знам за кого говорите.

Макгонигъл посегна с пистолета и като пъхна заглушителя и дулото под полата й, я повдигна. Разкопча последното копче с лявата ръка и продължи със следващото. Усети шумолене на дантела.

Ноел Флеминг скочи на крака в същото време, когато ръката на Катлийн се стовари с всичка сила в лицето на Макгонигъл. Той усети вкуса на кръв. Джим, терористът, облегнат на радиатора, скочи напред и цапардоса с приклада баща й, който падна върху дивана.

Мери Флеминг изпищя и се вкопчи в съпруга си. На черепа му се беше отворила цепнатина и през сребристата му коса алената кръв напояваше блузата й. Той се отпусна в жена си, замаян от болка и слисан от случилото се.

Макгонигъл сложи ръка на устната си. Когато я погледна, на нея имаше кръв. Облиза устни и преглътна, но металният вкус остана в устата му. Лявата страна на лицето го болеше.

Това беше силна жена. Но уязвима.

— Катлийн — каза той, — ти си смела и красива, но си глупава. Какво ще спечелиш, като ме ядосваш? Отговори ми.