Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Всичко изглеждаше разумно организирано и полицията беше доволна, но цялата обстановка изнервяше Килмара. Може и да беше достатъчно, за да се държи един обикновен убиец настрана, но заплахата от терористи беше от съвсем друга величина. Те имаха достъп до войскови оръжия. Използваха гранати, експлозиви, реактивни гранатомети. Знаеше се, че работят с хеликоптери, микрохолограми, както и други машинарии за посветени. Често бяха тактически обучавани за нападения.

При една внезапна терористична атака, придружена от съответния стрелкови огън, на защитниците щеше да им бъде много трудно. Само една ракета в прозореца на Фицдуейн щеше да му е достатъчна. Естествено бяха поставили куршумоустойчиво стъкло, но един реактивен бронебоен снаряд с нарези за въртеливо движение щеше да мине през него като през масло. Тези снаряди бяха предназначени за стрелба по танкове, но за нещастие се намираха в Ирландия. Кадафи беше доставил няколко кораба с пушки, експлозиви, тежки картечници и реактивни гранатомети за ИРА. Дори им беше подхвърлил няколко ръчни противосамолетни ракети. Имаше скривалища на оръжие из цялата страна. Много от тях бяха открити, но и много не бяха.

Килмара се опитваше да се успокоява с мисълта, че през по-голямата част от времето нищо не се случваше. Отправят се много заплахи, но малко от тях се изпълняват. Повечето потенциални жертви умират в леглата си от старост и добър живот. Такива мисли изглеждаха съвсем логични, докато не ги приложеше за Фицдуейн. Тогава инстинктите му пищяха. Този човек беше истински магнит за неприятности.

През втората седмица от престоя на Фицдуейн в болницата, когато основните предохранителни мерки бяха взети, а самият той вече беше излязъл от интензивното отделение, Килмара беше докладвал за проблема в Щаба на рейнджърите в Дъблин. Там сценарият беше оценяван от два екипа. Единият работеше върху задачата как да се преодолее охраната и да се убие Фицдуейн, а вторият разглеждаше новите и старите терористки методологии и новите и старите антитерористични защитни техники.

Бяха направени съответните изводи и ситуацията беше разиграна няколко пъти. Крайните заключения бяха подтикнали Килмара към още няколко мерки за безопасност. Най-много от всичко му се искаше да премести Фицдуейн, но за това трябваше да почака още няколко седмици. Той се възстановяваше, но се нуждаеше — абсолютно задължително — от специализирани болнични грижи. На фона на това твърдение вероятността от нов опит за убийство беше минимален риск. Поне така казваше компютърът.

Килмара погледна екрана, когато на него се появиха изводите. Спомни си една игра, която играеше с приятелките си като младеж. Късаше листенцата на някоя маргаритка едно по едно. „Обича ме, не ме обича; обича ме, не ме обича.“ Последното решаваше проблема.

— Не вярвам на компютрите повече, отколкото на маргаритките едно време — каза той на екрана. Курсорът му намигна в отговор. — Нищо лично — добави Килмара.

Първият извод от разиграната атака на рейнджърите беше, че най-уязвимата точка в болницата не бяха взетите охранителни мерки, а хората.

— Между теб и мен и тези четири стени — каза Килмара на екрана — не ми беше нужен компютър, за да ми каже това — той потри сивата си брада. — Животът по навик ни учи на този урок.

Компютърът продължи да му намига. Той обичаше тези машини и те бяха дяволски полезни, но понякога му лазеха по нервите.

Натисна бутона за изключване и с известно задоволство погледа кратката смърт на монитора.

Те отвориха вратата с ключа на Катлийн и после я забутаха пред себе си по коридора.

Родителите й бяха в голямата кухня отзад. Майка й бъркаше овесена каша на печката, а баща й седеше на масата и четеше вчерашния брой на „Айриш Таймс“. По радиото течеше шоуто на Пат Кени.

Кухнята беше остъклена от двете страни и нямаше щори. Единият нападател веднага се запъти да дърпа пердетата, но водачът, дето се беше усмихнал, поклати глава:

— Не изглежда естествено. Вкарай ги в предната стая.

Той блъсна Катлийн и сграбчи майка й. Тя беше продължила да бърка кашата, сякаш не възприемаше това, което ставаше. Тенджерата падна с трясък на пода. Третият мъж влезе в стаята и издърпа стола изпод бащата на Катлийн, а после къде с бутане, къде с ритане го изкара навън.

В Ирландия животът в един селски дом се върти около кухнята. Предната стая се пази за посетители и специални случаи и затова обикновено отоплението там е изключено и помещението изглежда необитавано. Всекидневната на семейство Флеминг беше доста типична в това отношение. Стаята беше хладна, а венецианските щори — пуснати наполовина. На полицата над камината имаше фотографии, а огънят беше накладен, но не беше запален. На една ниска масичка имаше напитки за гости. Мебелировката се състоеше от един диван и две кресла, както и няколко обикновени стола, наредени до стената за всеки случай. Над камината висеше картина с маслени бои, изобразяваща Катлийн в сестринска униформа заедно с родителите й Ноел и Мери.