Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— А Шванберг пресилваше отчетите по програмата „Феникс“. Не всички убити бяха виетнамски комунисти. Мислех, че ЦРУ го е изхвърлило. Беше неприятен човек.

— Той имаше връзки, а безскрупулни хора като Шванберг знаят как да се възползват. Работи в Гърция по време на режима на Полковниците 10 10 През 1967 г. след военен преврат Полковниците завземат властта и установяват военна диктатура, която продължава до 1974 г. — Б.пр. и после малко в Чили, след това го изпратиха в Япония като стар азиатски кадър. Останалото е история. ЦРУ има много добри хора, но боклукът излиза на повърхността и невинаги бива изгребван.

Фицдуейн потърка брадичката си. Изведнъж доби много уморен вид. Приятелят му очевидно се оправяше, но имаше още много да се желае, мислено отбеляза Килмара.

— Значи Шванберг е взел на мушка братята Намака по някаква причина. А ние докъде стигаме тогава?

— До това, че ти трябва да си починеш, а аз да поразуча още нещо с момчетата. Помни, че Шванберг може да си има нещо наум за Намака, но това не означава, че не е прав.

— Наблюдавай Шванберг — каза Фицдуейн. — Не съм забравил как отряза езика на едно момиче, което заподозря като виетнамски комунист. То беше само на тринайсет години. Този човек е опасен.

Килмара се изправи и довърши уискито си.

— Поспи малко, Хюго. Не се пресилвай. Трябваш ни в добра форма.

Фицдуейн се усмихна. Влудяваше го мисълта колко малко жизнени сили имаше. Но поне се възвръщаха лека-полека. Той затвори очи и след няколко секунди заспа.

Западна Ирландия, 1 февруари

Като изключим някои специализирани разузнавателни подразделения, Националната полиция на Република Ирландия, Гарда Сиочана — буквално преведено: Пазачи на мира — е невъоръжена. На много хора, които не са добре запознати, полицаите правят впечатление на приятни, но някак традиционни и без да го изтъкваме чак толкова — бавни.

От друга страна, много от тях идват от селата и имат собствен подход при вършенето на работата. Първо в списъка е осведомяването кой кой е и кое какво е на тяхната територия.

Това невинаги е така лесно в градовете. В селска Ирландия, особено извън туристическия сезон, всеки чужденец е забелязан и наблюдаван от някого. И рано или късно — ако сержантът си върши добре работата и знае как да работи със, а не против местното население — тази информация стига до местната полицейска служба.

В случай на северноирландски акцент, който е доста отличителен за всеки жител на републиката, информацията си намира път до полицаите дори още по-бързо. Има, разбира се, някоя и друга групичка симпатизанти — по-малко от един процент от населението, ако може да се вярва на избирателните списъци — но в района на болницата в Конимара такива липсваха.

Рутинните радиовръзки бяха некодирани. Към докладите на разузнаването се отнасяха по-внимателно и ги получаваха със секретен факс в Щаба на полицията в Дъблин, а оттам ги препращаха до бюрото на генерал Шейн Килмара, командващ ирландските антитерористи — рейнджърите.

Случи се така, че Килмара не беше там, когато пристигна съобщение от разузнаването. Беше в Западна Ирландия.

Бащата на Катлийн, Ноел Флеминг, дълги години беше преуспяващ строител в Дъблин, преди да се оттегли в Западна Ирландия по време на една от честите икономически кризи. В свободното си време той имаше слабостта да рисува, а светлината и пейзажите в Западна Ирландия представляваха едно безкрайно предизвикателство. Жена му Мери беше от този край и обичаше конете, така че двамата живееха весело и приятно. Построиха си голямо бунгало на десетина километра от града и когато бракът на Катлийн се разпадна, беше съвсем естествено тя да поживее при тях за известно време. Беше единственото им дете. Районната болница беше наблизо и тя подаде молба за работа там и беше одобрена.

Катлийн се бе омъжила за адвокат в Дъблин. Той беше млад и амбициозен и не искаше деца. Тя бе продължила да работи, затова когато стана ясно, че бракът не върви, беше сравнително лесно да бъде разтрогнат.

Катлийн напусна Дъблин без съжаление. Градът имаше своите преимущества, но й се струваше, че постепенно изгубваше човешките стойности, които правеха Ирландия по-особена, без в замяна на това да печели достойни материални придобивки. Открила беше, че приятелите на мъжа й — предимно адвокати, счетоводители и банкери — бяха тесногръди кариеристи и материалисти. Липсваше им размах и широта на възгледите.