Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— По-скоро надушват кръв и предпочитат купчината трупове да са в тази юрисдикция, а не в тяхната. Не бих могъл да ги виня — Килмара се изправи и започна да разглежда барчето, което Фицдуейн беше поискал да донесат за жадните му посетители. Колекцията от бутилки беше скромна. В долната част бяха вградени малък хладилник и машина за лед. — Мисля, че това ми е познато. Искаш ли едно?

— Още не — каза Фицдуейн.

Той изчака, докато Килмара си приготви едно голямо ирландско уиски. Генералът отпи от него с нескрито задоволство и отново седна на мястото си.

— Казаха ми, че алкохолът не върви при раняване — продължи Фицдуейн. — Пия газирана вода, но не съм сигурен докога ще издържа.

Килмара изглеждаше потресен от това въздържателско изказване. Той си наля ново питие. Нямаше нищо по-добро от ирландското уиски, въпреки че основните ирландски спиртни фабрики вече бяха френска собственост.

Той погледна Фицдуейн, после махна към няколкосантиметровата купчина с папки върху нощното му шкафче.

— Прочете ли тези неща, Хюго?

— Най-после — каза той с гримаса на нетърпение. — Докторите доскоро не ми позволяваха нищо по-тревожно от Бъгс Бъни.

— Бих искал да имам твоето виждане по въпроса — на лично засегнат. Само раняването може най-добре да затегне нечий фокус.

Фицдуейн се усмихна леко в отговор.

— Много смешно — каза той и погледна в един жълт бележник. — Нека започна с едно резюме. Има доста неща тук.

— Прескочи резюмето — каза Килмара.

— Самото нападение е било извършено от трима членове на японска терористична група, наречена Яибо или „Острието“. Биха минали за някой обикновени екстремисти, ако не беше редовно проявяваното от тях ожесточение и ефективността им. Докато дейността на повечето терористични групи в деветдесет и пет процента е само на приказки, Яибо набляга на действието. Тайната на успеха им, изглежда, се крие във водача — една много умна дама на трийсет и пет-шест години на име Рейко Ошима. Мотивът на Яибо — продължи Фицдуейн — изглеждаше ясен отначало. Открита беше пряка връзка между Яибо и групата на Палача. И за да звучи по-интимно, изглежда, Рейко Ошима и Палача са били любовници за известно време, въпреки че едва ли са били верни един на друг.

— Дотук добре — каза Килмара. — И макар неколцина от нас да бяха замесени в смъртта на Палача, Яибо са избрали теб, защото ти беше крайният извършител. По дяволите, убил си любовника на водачката им със собствените си ръце. Това не е само бизнес. Тя наистина не те обича.

Фицдуейн отпи малко вода.

— Е, всичко изглеждаше много просто, докато не продължих да чета. Изведнъж ясното като написано за учебник терористично отмъщение стана много заплетена история. Оказва се, че Яибо може би не е свободната група от кръвожадни терористи, каквато биха искали да приемем, че е. Откриваме, че Яибо е била замесена в серия убийства, от които, изглежда, се е облагодетелствала една бързо издигаща се японска група, известна като „Намака Корпорейшън“. Твоите американски приятели в Токио свързват Палача с хората на Намака. Така че имаме някаква наглед почтена японска кейрецу , която използва група терористи за мръсната работа. По-нататък се намеква, че нападението е поръчано от братята Намака, а не е идея на Яибо. Било, би могло да се каже, корпоративно решение.

— Това е само предположение — каза Килмара. Фицдуейн вдигна рамене.

— Може връзката между Яибо и Намака да не се докаже в съда, но на мен това ми стига. Съгласен съм с теб по отношение поръчката за убийството. Може да са Намака, но също толкова възможно е да е инициатива от по-ниско ниво в Яибо.

— Имаш ли мнение? — попита Килмара.

— Още не — отвърна Фицдуейн. — Няма солидни доказателства нито за едното, нито за другото. Но онова, което ме озадачава, е ориентацията на повечето от тези неща срещу Намака. На пръв поглед Яибо е логическият кандидат, но въпреки това основната мисъл в тези доклади е, че братята Намака трябва да бъдат изобличени. По дяволите, Намака е почти толкова голяма, колкото Сони. Тежка задача.

Килмара разклати леда в чашата си.

— Основните обвинения срещу Намака идват от операцията на Лангли в Токио. Може би ще ти е интересно да узнаеш, че тя временно се ръководи от неприятния Шванберг.

Фицдуейн изглеждаше объркан.

— Да се върнем почти двайсет години назад, когато ти препускаше из Южен Виетнам с камера и се опитваше да намериш смъртта си и да излезеш на първа страница в „Таим“.