Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Отговорността на Китано в групата беше безопасността. Съгласно характера на културата на Намака, тя беше свързана не толкова с обикновената индустриална безопасност, колкото с прякото прилагане на сила срещу онези, които се противопоставяха на желанията на братята. Китано беше насилник и убиец и беше с Кей и Фумио от самото начало. Напоследък той рядко изпълняваше поръченията лично. Сега беше в администрацията и според Фумио беше направил прехода доста добре. Личният му практически опит и организационният му талант го правеха безценен човек.

Опитни убийци с администраторски качества, нужни в корпоративното обкръжение, не се намираха така лесно.

— Китано-сенсей? — почтително каза Кей. Макар Китано да беше служител с по-малко стаж в „Намака Корпорейшън“, майсторът беше негов наставник и треньор в областта на бойните изкуства и като такъв се радваше на неговото уважение.

— Преди няколко години имахме работа с един терорист, гайджин , известен като Палача — каза Китано. — Той имаше много имена и никога не открихме истинския му произход. Но го използвахме при изпълнение на няколко задачи. Сътрудничеството ни беше успешно.

— Той се свърза с нас, доколкото си спомням — каза Кей, но не добави, че това беше сериозен пропуск в осигуряване безопасността. Не беше уместно да злепоставя Китано пред равните нему по ранг. Така или иначе, след като се беше оправил от първоначалния шок, сенсей се беше справил със ситуацията изключително добре.

— Той имаше много връзки — каза Китано. — Докладваха му няколко доказано отделни групи от различни страни. Някои от хората му бяха на обучение с някои от нашите в Средния изток. Това доведе до опита му да проникне в нашата организация и да разбере повече за нас. За щастие успяхме да блокираме това инфилтриране, но не преди да беше успял да разбере повече от позволеното. Положението беше сложно. Единственото разрешение на проблема беше сътрудничеството. Неговите хора не бяха известни в някои места, а нашите — в други. Като използвахме това, успяхме да изпълним с чест доста поръчения.

Около масата се чуха одобрителни възгласи. Всички бучо съзнаваха, че темата беше трудна за Китано и гледаха да покажат своята подкрепа. Хармонията в групата — ва — беше много важна.

— Спомням си — каза Кей. — Разрешението на проблема беше отлично, сенсей.

Китано се поклони леко в знак на признателност. Всъщност цялата работа беше безкрайно сериозна. Той никога не успя да идентифицира онзи гайджин, докато чужденецът проникна в цялата организация на Намака и тяхното въоръжение за пряко действие. Съвместните им операции бяха успешни, но всички те бяха планирани от Палача и изпълнени съгласно неговите условия. После съдбата се беше намесила. Точно когато шефът по безопасността вече не знаеше какво да прави, Палача изчезна. Впоследствие научиха, че е бил убит. Това беше най-радостната новина за цялото десетилетие, ако питаха Китано.

За жалост смъртта на Палача не сложи край на проблемите. Терористът обичаше игричките и имаше извратено чувство за хумор. Беше оставил молба под формата на видеокасета, изпратена само на Китано. Ако го заловяха, трябваше да го освободи. Ако го убиеха, трябваше да бъде отмъстен. Ако молбата му не беше уважена, щеше да последва едно предупреждение, а после подробната информация, която притежаваше за „Намака Корпорейшън“, щеше да попадне в ръцете на властите и щеше да има други неприятни последици. Преди всичко шефът по безопасността щеше да бъде опозорен пред своите колеги и самите братя. Те знаеха, за молбата, но Китано не им беше казал за заплахата. Можеха да решат, че вината си е негова, тъй като той беше отговорен за проникването на чужденеца. Китано потръпна, като си помисли за наказанието. Не, трябваше да се погрижи за това сам.

— Този гайджин беше убит преди три години — каза Фумио. Той имаше по-сериозни въпроси и затова беше по-прям, отколкото беше обичайно при официална дискусия. — Малко съм озадачен защо въпросът за това задължение се повдига сега.

— Беше дребна работа, недостойна за вниманието на нашето Главно управление. Времето минаваше, а беше трудно да се установи кой е отговорен за смъртта на Палача. После възникна въпросът как да намерим подходящ екип да свърши работата. А и тя не беше спешна. Беше препратена към Яибо. Определеният от тях екип беше задържан от силите на сигурността за известно време. Всичко това доведе до закъснението. Ако беше нещо от първостепенна важност, разбира се, щяхме да действаме по-рано.