Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Нещо в душата на майора умря, когато го продаде, но нямаше избор. Той и семейството му трябваше да ядат. Бяха разпродали всичко ценно, което имаха. Съпругата му беше изкарала малко храна и малко военновременни пари, като спеше с войници от окупационните войски, но хубостта й беше повехнала, а имаше твърде голяма конкуренция. Те гладуваха. Нямаха друг избор. Майорът трябваше да продаде последната ценност, която имаха.

Купувачът на майорския катана беше състрадателен човек и за стандартите на онова време му плати доста щедро. Продажбата и многото пари привлякоха вниманието на Фумио Намака. Недорасъл и куц, той обикновено беше пренебрегван или отпращан като незначителен и като такъв беше идеален разузнавач.

Братята бяха търсили достойна плячка няколко дни. Щедростта на войника спрямо окаяния майор подпомогна техния избор на жертва. Той беше платил не с военновременни пари, които можеха да се използват само на определени места, а със зелени щатски долари — през хиляда деветстотин четиридесет и девета това беше най-стабилната, най-силната и най-желаната валута в целия свят.

Кей Намака беше мършав, но висок за възрастта си. Въпреки глада той беше достатъчно силен и последва майора през задните улички по пътя му за дома. Когато онзи спря да се облекчи на едно безлюдно място, Кей го цапардоса с камък. Майорът падна на земята, а Фумио се приближи с накуцване. Двамата братя се спогледаха, а после Фумио преряза гърлото на изпадналия в безсъзнание мъж със счупено стъкло. Предварително се бяха разбрали да няма свидетели. Бяха продали ножа си, за да купят храна. Счупеното стъкло вършеше същата работа, но по-бавно. И много по-мръсно. Но братята не възразяваха. Вече имаха повече пари, отколкото бяха виж: дали през живота си.

Неочаквано братята Намака имаха не само пари за храна, те имаха капитал. Не беше голям, но беше едно начало. Вече не се интересуваха единствено да оцелеят. Можеха да правят планове. А Фумио, макар сакат и недотам надарен физически като брат си, беше роден да планира. Той беше надарен със стратегически усет, хитрост и талант да манипулира хората. С една дума — беше умен.

Когато се върнаха под своя навес с малко варен ориз и саке, за да празнуват, откриха, че майка им беше умряла.

След десетилетия те се бяха развили в „Намака Корпорейшън“ — една огромна мрежа от преплитащи се компании, чиито интереси обхващаха Япония надлъж и нашир, както и по-голямата част от развития свят и много страни от третия свят.

Оперативна група с водещо значение в „Намака Корпорейшън“ не беше Торишимариякукай — Бордът на директорите — който всъщност се занимаваше с обществения имидж и стратегическите връзки и не беше запознат с подробностите. Планирането и вземането на решения се извършваше от Главното управление или Сому Бу.

Сому Бу беше служило добре на братята Намака. Почти три десетилетия след създаването му той вече се състоеше от Кей и Фумио, както и от шестима подбрани бучос — завеждащи отдели — с неподлежаща на съмнение вярност.

В типичния корпоративен свят един бучо не би могъл да има статуса на вицепрезидент, но в „Намака Корпорейшън“, очевидно и от съображения за сигурност, се налагаше по-стегната вертикална структура.

Охраняваната, звукоизолирана и оборудвана с електроника заседателна зала на Сому Бу в „Намака Корпорейшън“ определено показваше вкус към лукса.

Осем ръчно изработени административни кресла, тапицирани със светлокафява кожа, бяха разположени около заседателна маса, направена от едно-единствено парче ръчно обработено дърво. На всеки стол имаше релефно щамповано златно изображение на емблемата на корпорацията. Столовете в двата края на масата бяха по-големи и по-луксозни, с по-меки седалки и по-високи облегалки за ръцете. Стените бяха покрити с коприна. По тях висяха — ярко осветени в стъклени витрини — някои екземпляри от огромната колекция на Кей Намака от древни японски мечове и западни оръжия от същите периоди. Килимът под краката беше дебел и мек.

Шестимата бучо станаха на крака и се поклониха дълбоко при влизането на двамата братя. Поклоните в Япония бяха три вида: неофициален, официален и бавен, дълбок почти до кръста й известен като сайкейрей, който беше за Императора и по-недемократичните шефове на якудза. Поклоните за братята Намака бяха от третия вид. Цялото общество на Япония се градеше върху уважението към ранговете, а братята не бяха известни като демократи по отношение на дисциплината.