Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Висок и мършав, Кей стоеше от едната страна на майка си. От другата беше брат му Фумио — дребен за възрастта си и със сакат десен крак. Преди година го беше блъснал един американски военен джип, който препускаше неконтролиран из лабиринта на токийските улички, и тежката фрактура беше зараснала лошо. Лечение, превръзки, добра храна — всички изисквания за пълно възстановяване — на практика липсваха. Растежът на Фумио беше закърнял и той щеше да остане сериозно осакатен до края на живота си.

Процесът срещу военнопрестъпниците в Токио беше продължил две години и половина. Той се контролираше от единайсет съдии, представящи три-четвърти от населението на света. Един след друг свидетелите говореха за масови убийства, геноцид, умъртвяване или подлагане на гладна смърт на затворници, походи на смъртта, разрушаване на градове, масови изнасилвания, изтезания, екзекуции без съд, биологична война, принудителни медицински експерименти — цял каталог от престъпления срещу човечеството.

Шест генерала и един премиер бяха осъдени на смърт чрез обесване.

Екзекуциите трябваше да се състоят в затвора „Сугамо“ в един часа сутринта на двайсет и трети декември хиляда деветстотин четирийсет и осма година.

Един от осъдените беше генерал Шин Намака, истинският баща на Кей и Фумио. Майка им, Ацуко Судай, беше негова любовница от дълги години. Законният брак на генерала беше уговорен, неуспешен и безплоден. Майка им Ацуко беше истинската му любов и той съвестно и с много обич се грижеше за нея и децата си.

На процеса показанията срещу него доказаха пряката му отговорност за смъртта на повече от сто хиляди каторжници в Китай, а имаше и други престъпления, свързани с медицински експерименти върху затворници.

Но той беше любящ баща. След ареста му светът за Кей се беше сгромолясал. Като първи син той беше по-близък с баща си.

Осъдените се намираха в единични килии в блок 5С на затвора. Всяка килия беше два на два и имаше радиатор, бюро, умивалник и тоалетна, както и матрак и одеяла на пода. За да се предотвратят самоубийствата, светлините не се гасяха и затворниците бяха под денонощно наблюдение.

Екзекуциите се проведоха съгласно наредбите в американската армия, отнасящи се за такива процедури.

Предварително теглеха всеки един затворник, за да определят подходящото спускане. От опита и грешките през деветнайсети век беше извлечена таблица за най-ефективната дълбочина. Генерал Намака тежеше петдесет и девет килограма и щеше да пада два метра и двайсет и осем сантиметра, когато се отвореше капакът. При твърде дълго падане главата му можеше да се откъсне, а при твърде късо — щеше да се задушава бавно и мъчително. Целта беше да се прекъсне гръбначният му стълб и да умре почти моментално. Тази наука не беше от най-точните.

Последното ядене на осъдените било ориз, накълцана туршия, супа мизо и печена на скара риба. Пили саке . Прекарали последния си ден в писане на писма и молитви.

Половин час преди официално обявеното време осъдените бяха доведени в постройката за екзекуции. Всеки беше привързан с белезници за двама пазачи.

В средата на залата имаше платформа с тринайсет стъпала. От четирите бесилки върху нея висяха въжета, направени от двусантиметров филипински коноп. Възелът на палача беше намазан с восък. Преди затворникът да изкачи стъпалата, сваляха белезниците му и привързваха ръцете му към тялото с каиши, широки пет сантиметра.

Последното изкачване беше бавно. Отгоре върху платформата овързваха с по-тесни каиши и глезените на затворника. После слагаха примката на шията му с възела точно зад лявото ухо. Пружините на капаците се дърпаха и те се отваряха с трясък, който отекваше в постройката и двора на затвора.

Екзекуциите бяха извършени на две групи.

Генерал Шин Намака беше във втората група. Той влезе в постройката за екзекуции в дванайсет часа и деветнайсет минути. В дванайсет и трийсет и осем военният лекар го обяви за мъртъв.

Всеки труп беше транспортиран до крематориума в Йокохама, поставен в железен ковчег и изгорен. После прахът беше разпръснат на вятъра. Сънят избледня.

Вместо него се появиха празнота и отчаяние, а после и мрачна решителност да оцелее и никога да не забрави, независимо от цената.

Кей Намака — висок, добре сложен и мускулест в резултат на всекидневните тренировки в дожо, по-млад поне с десет години на външен вид, издаде ужасен, изпълнен с мъка вик. После падна на колене с насълзени очи и се разрида.