Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Кей влезе в залата през специално тапицираните двойни врати, които водеха направо в разкошно обзаведения кабинет, ползван едновременно и от двамата братя.

Фумио го следваше на нужната дистанция, като се подпираше с бастун. Годините не бяха така милостиви към него, както към брат му. Косата му беше напълно посребрена и той лесно можеше да бъде взет за човек, прехвърлил шейсетте. Но това му придаваше тежест и достойнство, които съвсем не бяха за пренебрегване.

Кей седна пръв, а Фумио — няколко секунди след него. Сега вече всички бучо заеха местата си. Кей спази традицията и призова присъстващите за внимание, после погледна към Фумио. По-младият брат ръководеше събранието, но винаги показваше почтителното си отношение към президента. Това беше първото официално заседание след убийството куромаку . Кей беше на тайни разговори в Северна Корея по време на събитието и съвсем скоро се беше завърнал оттам.

— Първата точка — каза Фумио — е свързана със смъртта на Ходама-сенсей. Тя означава, че сме загубили най-влиятелния си приятел. Маниерът на убийството дава повод за загриженост. — Той се изправи и наведе мълчаливо глава, а всички останали последваха примера му.

След няколко минути Фумио седна. Споменаването на Ходама беше достатъчно, за да привлече вниманието на всички. Сенсей беше задкулисната опора на братята Намака, която им беше осигурявала спокойствие в отношенията с властите и конкуренцията през последните три десетилетия. Неговата ненавременна смърт беше истинска катастрофа.

Куромаку беше неподражаем закрилник, но ревностно пазеше властта и влиянието си и сега нямаше изявен кандидат, който да го замести. Въпреки напредналата си възраст, той не беше избрал свой заместник. Именно заради възрастта и чувствителността му братята Намака не бяха повдигали този въпрос.

Положението на братята Намака беше като на двама души в здрава лодка в гъмжащо от акули море, а Ходама представляваше безопасността на лодката. Сега бяха произволно лишени от лодката и безцеремонно блъснати във враждебните води да плуват сред акулите. Щеше да им трябва известно време за приспособяване.

Освен това стоеше въпросът и за методологията на убийците на Ходама. Кой беше следващият за тенджерата? Убийците бяха експедитивни и брутални и не се бяха смутили от общественото положение на жертвата. Това беше доста обезпокоително.

— Ще бъде много полезно за корпорацията — каза Кей пред събранието, — ако можете да изложите мислите си във връзка с новата ситуация след смъртта на Ходама-сенсей.

Събраните бучо заклатиха утвърдително глави. Те чудесно знаеха какво точно искаше от тях президентът. Той говореше за подробен доклад и предложения за справяне с последиците от аферата „Ходама“. Процедурата беше известна като ринги сейдо . Ставаше дума за разпространяването на едно писмено предложение, което щеше да бъде подписано от събралия се екип, но само след дълго неофициално и задкулисно обсъждане, познато като немаваши , буквално: „завързване на корените“.

Системата ринги сейдо беше бавна и бюрократична. В „Намака Корпорейшън“ и по-специално в Главното управление тя беше превърната в истинско изкуство.

— Следваща точка — каза Кей.

Беше облечен в шит по поръчка тъмносин костюм на ситно райе и риза от ръчно тъкана коприна. Вратовръзката му беше униформена. Косата му, макар и прошарена на места, беше все така буйна и той я носеше сресана назад. Имаше високо чело, прав нос и строги правилни черти. Всеки сантиметър от него излъчваше силата и достойнството на президент на Главното управление. Фумио много се гордееше с него.

— Нашето задължение в Ирландия, Кайчо-сан — обърна се Фумио с дължимото уважение. Насаме наричаше брат си на малко име. На обществени места винаги се спазваха формалностите. Имаше не по-малко от седем начина да се обърнеш към хора с различно положение и ранг. Това беше една област, в която чужденците — дори да говореха японски, което беше рядко явление — обикновено се предаваха. Е, какво друго да очаква човек? Никой гайджин не би могъл наистина да разбира японски.

Вицепрезидентът на Главното управление — Тоширо Китано, се окашля. Беше дребен и прилежен на вид човечец с оредяваща коса, наближаващ шейсетте. Напомняше на свещеник или монах. Имаше някакво аскетично, духовно излъчване. То не беше съвсем измамно, тъй като беше майстор по бойни изкуства — област, в която духовното съвършенство се смяташе за не по-малко важно от физическото.