Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Тя не беше почитател на посоката, в която се развиваше съвременна Ирландия. Страната беше с най-малка обществена мобилност в Европа. Всеки ден в работата си наблюдаваше сблъсъци с несправедливите структури. Ако си роден без привилегии, шансовете ти са да си умреш такъв. Някакъв богат и властен елит пазеше статуквото. Мнозинството живееше на границата на мизерията. Една пета от населението беше без работа. Емиграцията беше нещо нормално за повечето млади. И това е плод на нашата независимост, мислеше си тя. За това се борихме. За това умряха толкова много хора.

За Катлийн най-хубавото на Ирландия обаче беше нейната земя. Нейната красота и качества не се срещаха другаде по света. А най-красива беше Западна Ирландия. Там беше като в магия. Въпросът не беше само в това как изглежда земята, а как я чувства човек. Там беше място на духа, романтиката, тъгата. Това беше земя на тайнственото, на герои от миналото, на велики дела и трагедии. Това беше земя, която се докосваше до душата ти.

След нощната смяна тя подкара малкия си форд фиеста по тясното провинциално шосе към бунгалото на родителите си, като си мислеше за Фицдуейн. Макар охраната да не допускаше по-голямата част от персонала при него, той беше тема на разговор в болницата. Понякога се случваше да лекуват охраняван престъпник или душевноболен, но за пръв път виждаха жертва на нападение да бъде пазена за нейно добро. Освен това охраната не се състоеше, както обикновено, от един отегчен и невъоръжен полицай, който прекарва времето си в безкрайно пиене на чай. В този случай имаше полицаи наоколо, но имаше и въоръжени рейнджъри, които носеха оръжие, каквото не беше виждала досега.

Беше доста страшно, но и вълнуващо. Би изглеждало направо нереално, ако не беше грозното доказателство, което представляваха раните на Фицдуейн. Ужасяващо беше колко много поражения могат да нанесат две малки парченца метал.

Тя взе завоя и натисна спирачки, като видя, че стадо говеда е блокирало пътя по-нататък, после спря напълно. Един фермер следваше стадото с кучето си. Караха кравите от ограденото с каменна стена пасище към двора, където ги дояха, на осемстотин метра нагоре по пътя. Докато не стигнеха там, шосето щеше да бъде затворено. Възможно беше да се мине изотзад, но кравите щяха да се разтревожат, а бяха натежали от мляко.

Въздухът беше много влажен, но слънцето бе проникнало през него и малки водни капчици блестяха по паяжините в живия плет. Отляво имаше езеро, а в далечината синееха очертанията на планината. Хълмовете отдясно бяха доста по-близо. Малките каменисти пасища постепенно отстъпваха пред мочурището и пирена, пред покритите с лишеи скали. По-нависоко пасяха овце. Над главата й кръжеше керкенез.

Трагедията на Ирландия, мислеше си Катлийн, се състои в това, че при всичката тази красота в скута ни не можем да намерим начин да си изкарваме прехраната тук. Ирландците се справяха добре в чужбина. Предполагаше се, че има около четирийсет милиона американци с ирландски произход. Във Великобритания имаше повече първо и второ поколение ирландци, отколкото в Ирландия. Междувременно у дома липсата на идеи, корупцията, завистта, несъответстващата образователна система, огромните данъци, лошите комуникации и направо казано — слабото правителство, объркваха напълно възможностите на поколение след поколение ирландски мъже и жени.

Спомни си цитата от Джеймс Джойс: „Ирландия е стара свиня, която изяжда собственото си прасило.“ Според нейния опит и наблюдения той важеше в пълна сила.

Мислите й се върнаха към Фицдуейн.

Той я привличаше повече от всеки друг мъж, когото бе срещала досега. За разлика от повечето ирландци от тяхното поколение, родителите й бяха толерантни и просветени. В сексуално отношение тя имаше опит и беше спала с неколцина мъже, преди да се омъжи. Беше срещала и други мъже, които да я привличат физически.

Различното у Фицдуейн беше, че той съчетаваше силно физическо присъствие и сексапил с буден интелект и поглед върху живота, който й се струваше примамливо стимулиращ. Този човек не се побираше в рамките на обичая и опита, които изкривяваха толкова много неща в ирландското общество. Имаше открит и търсещ ум и не даваше пет пари за разни условности.

Въпреки своята репутация на разговорливи и приятелски настроени хора, ирландците обичайно говореха онова, което човек би искал да чуе, а не истината. В тази връзка тяхната любезност беше по-скоро повърхностна патина, отколкото проява на отношение, основаващо се на взаимно разбиране. Напротив, макар че избираше време и начин, които не предполагат обида, Фицдуейн обикновено беше прям и говореше по същество. Той не беше сладкодумен или духовит по онзи повърхностен начин, който, изглежда, имаше голям успех в ирландските кръчми. Беше мил и забавен и дяволски интересен.