Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Той беше блед, отслабнал, закопчан с каиши, в гипс и включен в система и разни машини, но вече подпрян в полуседнало положение. В сиво-зелените му очи искреше живот. А това беше хубаво. Освен всичко говореше, което може би не беше толкова хубаво. Хюго беше особено умно човешко същество и въпросите му означаваха работа. И имаха своите последствия.

— Кой и защо? — попита Фицдуейн.

— Ами „Добро утро“ — каза Килмара. — Дори не съм седнал още.

Той придърпа един стол, за да демонстрира какво му трябва и започна да похапва от гроздето на Фицдуейн.

Странно, колко трудно беше да разговаряш с болен. Обикновено се срещаш и занимаваш с повечето хора, когато са в цветущо или поне добро здраве. Един легнал човек е като непознат. Не можеш да използваш общоприетия начин на общуване. Същото важеше и за войника на бойното поле. Когато е подвижен, той е подкрепление и е ценен. След раняване е само статистическа единица — за загуба или отговорност. Не беше много приятно, но бе истина. И както за много други неща в живота — нямаше какво да се направи.

По всичко личеше, че Фицдуейн нямаше намерение да приеме условностите. Макар да изглеждаше като нещо, което котката е сръфала зад дивана, мозъкът му работеше.

Килмара оставаше с впечатлението, че неговият приятел — всъщност най-близкият му приятел, като изключим Едълайн, която му беше съпруга и следователно не се броеше в този смисъл — се оправяше; дано! Лекарите отбягваха все още да дадат категоричен отговор.

Щеше да отнеме много време. Естествено — при стрелба с такова мощно оръжие. Както казваха някога във Виетнам: „Една всмукваща рана в гърдите е начинът, по който природата ти казва, че си улучен.“ Хюго беше ранен два пъти и му личеше.

— Шейн — каза Фицдуейн. Имаше нещо особено в тона му.

Килмара беше сварен с пълна уста. Преглътна шумно.

— Без речи — каза той. — Лесно се смущавам.

Фицдуейн замълча.

— В случай че съм забравил да спомена — каза той след много дълга пауза, — благодаря ти.

— Това ли било? — не вярваше на ушите си Килмара. — Това ли е всичко? — ухили се. — Честно казано, имахме късмет. Е, донякъде.

Фицдуейн вдигна вежда.

— Въпрос на перспектива. Сега да се залавяме за работа. Онези в белите дрехи намалиха хапчетата и инжекциите, така че съм способен да свържа някоя и друга мисъл, а първите не са особено дружелюбни. Искам този, който стои зад това. Хванал си някои от марионетките и това е хубаво, но не се брои. Зачита се само залавянето на онзи, който дърпа конците — кукловода.

Две сестри влязоха и се заеха с Фицдуейн, преди Килмара да успее да реагира. Помолиха го да изчака отвън. Когато той отново се върна, Фицдуейн беше по-бледен, но възглавниците му бяха бухнати и леглото му изглеждаше по-прибрано.

Освен дето беше раняван в по-млада възраст и беше боледувал от малария, Килмара беше имал и други поводи за пребиваване в болнично заведение. Беше останал с впечатление, че медицинският персонал е с изкривени разбирания относно някои приоритети. Те обичаха пациентите да са спретнати, за да могат да ги показват на лекарите. Като че ли спокойствието на пациента не беше от значение. Въпреки това Килмара имаше слабост към сестрите. На болшинството от тях би могъл да прости много неща.

Вниманието му отново се насочи към Фицдуейн. Бяха го предупредили, макар и с едносрични думи, да не тревожи пациента и да избягва стресови теми на всяка цена. Но сега, след като бяха намалили успокоителните, Фицдуейн можеше да мисли достатъчно ясно и сам искаше да се задълбае в разследването. Много хлъзгав терен. Не знаеше какво да прави.

— Хюго, сигурен ли си, че си готов за това? Все още си доста болен.

Фицдуейн го изгледа продължително с блеснал поглед.

— Шейн — преднамерено бавно каза той, — те почти убиха Боти. Видях от тила на детето ми да шурти кръв. Мислех, че е мъртъв. Следващия път може и да успеят. Не ме занасяй. Ти си ми приятел. Помогни ми. Тези — той спря, разтреперан от вълнение и слабост, за да потърси подходящата дума, — тези гадини трябва да бъдат открити, засечени и унищожени. И аз ще го направя, независимо със или без твоя помощ.

— Открити, засечени и унищожени.

Военната фраза извика много спомени в съзнанието на Килмара. Фицдуейн като млад лейтенант в Конго. Първата му разузнавателна задача. Жестоката престрелка, която последва. Други задачи. Други изяви на майсторството му в прилагането на смъртоносни умения. Този мъж беше роден боец. Но това си беше наследствена черта.