Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Токио, Япония, 24 януари

Облечена във военна униформа, за да избегне вмирисването на цивилните си дрехи на експлозив, Чифуне стреля в продължение на четирийсет и пет минути на стрелбище номер три, предимно на оскъдна светлина. Изстрелваше по сто патрона в пет дни от седмицата, за да поддържа форма.

Работата изискваше пълна концентрация. Сценариите, които беше подбрала за прожектиране върху екрана с целта, бяха свързани с вземане на заложници и други подобни заплетени ситуации, където, освен да стреля точно, трябваше да прецени светкавично бързо кои са врагове и кои жертви. Оскъдното осветление правеше работата още по-трудна, но тя тренираше така, защото искаше максимално да се доближи до обстановката, в която отиваше след това.

Тренираше както с оптически мерник, така и без него. Електронният оптически мерник, английски модел — Обединеното кралство имаше значителен опит в производството на антитерористично оборудване — й позволяваше да държи и двете си очи отворени и заменяше обикновения мерник с призматично индуцирана червена точка, която автоматично се регулираше спрямо инфрачервеното ниво на околната светлина. Мерникът беше пасивен — той не проектираше червен лъч като лазерния мерник — затова беше идеален за тайни операции. Оказваше се, че е особено полезен при оскъдно осветление. Оптическата част събираше светлината като висококачествен бинокъл, а куршумите попадаха там, където се намираше червената точка.

С електронен оптически мерник на своята берета, Чифуне можеше да стреля съвсем точно в двайсет и два сантиметрова плочка на двайсет метра разстояние за една трета от секундата — половината от стандартното време.

Чифуне Танабу беше изключителен стрелец.

Адачи прехвърляше стандартните списъци, използвани при разследване на убийство, и после осъвременяваше личния си план в компютъра.

Разследването на последните няколко седмици от живота на Ходама, изглежда, показваше, че той се бе срещал с всички и бе ходил навсякъде. Освен това беше живял прекалено дълго. Класическата практика да се разпитат всички приятели и познати и да се съпоставят техните истории щеше да отнеме безкрайно дълго време. А ако се опитваше да разбере кой бе имал мотив да го убие, ами… кой ли нямаше? Ходама беше сплетничил и манипулирал, подкупвал и мамил през целия си живот. Списъкът с враговете му сигурно беше безкраен.

Ходама трябва да имаше някаква документация. Къщата беше чиста и което беше по-важно — нямаше доказателства за изнасяне на каквото и да било. Нямаше празни рафтове, отворени картотеки или сейфове с отворени врати. Адачи смяташе, че Ходама бе пазил стоката си някъде другаде. Беше хитър и предпазлив мръсник, и то с голямо „М“. От друга страна, мястото беше разчистено от истински професионалист, а върху това си струваше да се замисли човек.

Бяха открили видеомагнетофона на охраната заедно с всички ленти, но не можеха да ги разчетат. Очевидно Ходама е обичал да документира пристигането и напускането на своите посетители, но по безопасен начин. Видеозаписите бяха кодирани и беше нужен декодер, за да ги пуснат. В момента техниците се опитваха да се справят с този проблем. Беше доста смущаващо — може би имаха на лента всички убийци, но не можеха да ги видят. Но защо убийците не бяха унищожили записите? Във всяко друго отношение подготовката им беше безупречна. Нима ще се обрекат на провал само заради една видеокасета.

— Шефе! — извика Фудживара.

Адачи вдигна глава. Инспектор Фудживара усмихнат размахваше телефонната си слушалка.

— Напредък. Преобърнахме домовете на всички хора на Ходама и попаднахме на златна жила в този на Моринага.

— Кой по дяволите, беше този Моринага? — попита Адачи. Беше уморен и затънал в документи. Докладите, написани на термохартията за вградените принтери на малките текстови процесори, използвани от всички японски служители, лежеше, свита на рула, навсякъде, разнообразена тук-там от още по-накъдрени факсове. Адачи копнееше за добрата стара груба хартия. Освен че беше ужасна за работа, термохартията имаше отвратителния навик да избледнява на пряка слънчева светлина. Представи си как най-същественият доклад избледнява, докато го чете, и успява да стигне само до „И убиецът е…“

— Харуми Моринага беше един от бодигардовете на Ходама, застреляни вътре в къщата — каза Фудживара. — Получил е куршум в тялото и няколко в тила. Малко е слабоват за своята работа. На около двайсет и пет.