Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Нинджо лежеше в основата на всички човешки взаимоотношения, дори при тези между полицията и якудза или между тайния агент и информатора. Дори в страховития свят на антитероризма в Япония съществуваше необходимостта да уважаваш чуждото гири или задължения. От своя страна, Чифуне чувстваше огромна отговорност към своите информатори. Това се долавяше от тях и обикновено й се отвръщаше със същото отношение. В резултат връзката се спояваше и помагаше много за ефективността на нейните действия.

Цената, която заплащаше за това, бяха честите опасни ситуации, в които попадаше. Нейното разбиране по въпроса се изразяваше в личната й версия на „Върви тихо и носи голяма тояга“. Тя много внимателно се подготвяше за всяка среща, но не носеше голяма тояга, а своята берета със заглушител.

Само когато наистина имаше сериозно основание, Чифуне не сменяше мястото на срещата с информатора си. Иначе разработваше приемлив сценарий за всяко място.

В този случай нейният информатор с кодовото име Желязната кутия имаше брат счетоводител. Той работеше за вносителите на храни, които държаха този склад, а кабинетът му беше в една отделена част на долния етаж. Следователно Желязната кутия имаше основателна причина да посещава мястото и точно сега, макар персоналът да си беше отишъл, брат й работеше долу със сметалото и се опитваше да изкара сметките. Това не беше никак лесно, когато ставаше въпрос за храна. Тя беше твърде леснопреносима и твърде лесно изчезваше. Братът беше убеден, че касите и кашоните с храна имат крака.

Желязната кутия беше случайно избрано от компютъра на Коанчо кодово име и не беше особено подходящо за дребната, тиха и доста симпатична двайсет и седем годишна медицинска администраторка Юко Дой, с която Чифуне очакваше да се срещне.

Мис Дой също беше терористка, член на групата, известна под името „Острието на меча в дясната ръка на императора“, което не беше особено лесно за изказване дори на японски, затова беше съкратено на японското Яибо — „Острието“. Но Яибо, въпреки абсурдното си име и дясноориентирана пропаганда, не беше посмешище. Това беше най-ефективната японска терористична група от времето на Червената армия и нейната специалност бяха политическите убийства.

Яибо действаше с петчленна клетъчна структура и беше изключително трудно да се проникне в нея. Желязната кутия беше нещо като сполучлив удар. Тя беше страничен продукт от обичая в Яибо да се провеждат редовни чистки, като се убиват редови членове, заподозрени в информаторство.

Любовникът на Желязната кутия беше точно такава жертва. Той беше пребиван до смърт в продължение на няколко дни от нейната клетка — включително и от самата Желязна кутия — и след това преживяване идеализмът на момичето се беше изпарил. То беше направило плахо обаждане в кидотай , отдела, който беше в предните редици в битката с тероризма според медиите, а после връзката тихичко беше прехвърлена на Коанчо.

Бавно и внимателно Чифуне се премести от прикритието си зад щайгите с рибен сос и се скри зад палет с пакети ориз. Не заради миризмата, а защото й мина през ум, че ако се стигнеше до стрелба, оризът несъмнено щеше да покаже по-добри балистични спиращи качества от стъклените бутилки с рибен сос. Освен това оризът си беше японски. Благодарение на субсидии, цената му хвърчеше много над тази на световните пазари за ориз, но всеки добър японец знаеше, че той е превъзходен.

Асансьорът започна да скърца и стене. Подът на склада имаше правоъгълна форма, а асансьорът и стълбището бяха едно до друго в единия край. Точно, насреща и малко встрани на асансьорната врата беше скрита Чифуне. Мястото й даваше възможност да хукне или към пожарния изход, или към стълбището, ако се наложеше. Да избереш най-подходящото място за евентуално бързо измъкване беше един от първите уроци, който се научаваше по време на обучението. Проявите на героизъм не бяха особено препоръчителни.

Последва тракане, нова серия скърцащи шумове и трясък — вратите на товарния асансьор се отвориха.

Погледът на Чифуне не се откъсваше от тях. Очакваше Желязната кутия , облечена в обичайния елегантен костюм и на твърде високи токчета, но би могъл да бъде и нощният пазач, който е решил да провери стоката и да прецени какво да открадне тази вечер. По време на своите разузнавателни посещения Чифуне беше забелязала, че с типичната за японците скромност той се ограничаваше до един кашон на вечер.