Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Катлийн се приведе напред и прочете името на персоналната му значка.

— И какво общо имате с него вие, полковник Килмара?

— Той служеше под мое командване в Конго. Биеш се редом с някого и разбираш какъв е. Сприятелихме се. Хюго напусна армията и стана военен фотограф. Пътуваше от една гореща точка до друга, но поддържахме връзка. Преди няколко години реши, че се е наситил, но после попадна на нещо отвратително на собствения си остров. Беше свързано с тероризма и той го ликвидира с малко помощ от моя страна. Имаше голяма сеч. След това искаше само да се установи в замъка си и да има семейство. По душа е нежен човек.

Катлийн кимна. Беше наблюдавала неговото отчаяние и последвалата промяна, когато разбра, че синът му е жив. Знаеше, че е с притъпена чувствителност поради естеството на всекидневните й задължения, но това, което видя, наистина я беше трогнало.

— Значи има съпруга? — попита тя.

Килмара поклати глава.

— Не се получи. Хюго се грижи за Боти.

— А сега стигаме до въпроса защо този нежен рицар, усамотил се далеч от западния бряг на Ирландия, трябва да бъде застигнат от куршуми на наемни убийци. Това не е било нещастен случай по време на учение.

— Не беше нещастен случай — съгласи се Килмара. — Подозирам също, че не представлява голяма загадка. Светът на антитерориста се характеризира с действие и противодействие. Ако се замесиш в него, винаги си изложен на риск. Мисля, че е най-обикновено отмъщение за случилото се преди три години. Тези хора виреят благодарение на отмъщенията.

Катлийн потръпна.

— Извратени умове. Това е болест. Но са минали три години. Защо са чакали толкова?

Килмара сви рамене.

— Засега не знаем. Но закъснялото отмъщение е по-често срещано. Набелязаната жертва започва да взима предпазни мерки и да застава нащрек при най-малката опасност. А после времето минава и тя започва да мисли, че заплахата е малко вероятна и полека-лека сваля гарда… Освен това казват…

— Че отмъщението е ястие, което се яде студено — довърши Катлийн.

— Точно така — каза Килмара.

Катлийн го огледа. Беше видял и препатил много и беше приел живота такъв, какъвто е, помисли си тя. Ежедневието му бе свързано със смъртоносни сили, беше човек, който преследваше други хора. Той самият също представляваше евентуална жертва. Какво ужасно съществование.

— Как живеете така — попита тя, — със страха, насилието и вероятността един ден някой непознат да ви убие? — съжали за въпроса си още щом го изказа. Беше изключително нетактично от нейна страна. Явно беше преуморена и не се съобразяваше.

Килмара се изсмя.

— Не вземам бонбони от непознати — каза той — и разчитам на процентите. Много съм добър в работата си.

— Но такъв е бил и мистър Фицдуейн, както загатнахте.

— Катлийн, когато привлечете вниманието му, Хюго е най-опасният човек, когото може да срещнете някога. Но понякога е твърде бавен в началото. Стойностите, на които държи, му пречат да спазва изискванията на тази работа. Но стига да е мотивиран, кара ме да изглеждам като страхливец пред него.

Катлийн трудно можеше да свърже тежко ранения мъж в интензивното с каквато и да било злоба, но Килмара говореше тихо и убедено. Мина й през ум нещо тревожно.

— Въоръжената охрана, която сте поставили тук — каза тя. — Очаквате ли нови неприятности? Нима тези терористи ще опитат отново на такова обществено място?

Килмара не бързаше да отговори. Не искаше да създава паника в болницата. От друга страна, Катлийн нямаше вид на жена, която лесно се паникьосва. Беше й длъжник за онова, което тя правеше за Фицдуейн.

— Хората, с които си имаме работа, биха направили всичко и навсякъде. Това е едно от правилата на играта им. Нямат ограничения. Така поддържам духа си млад — бодро добави той, — като се опитвам да надхитря мръсниците.

— Значи мислите, че ще опитат отново? — каза Катлийн.

— Възможно е — бавно отвърна Килмара.

— Значи всички сме изложени на риск, докато вашият приятел е в тази болница.

Килмара кимна.

— Има такъв елемент — добави той, — но нека не го преувеличаваме. Ще има сериозна охрана.

— Боже мой! — Катлийн беше разстроена. — Кои са тези хора? Защо не можете да ги намерите и да ги спрете?

Килмара изля докрай съдържанието на манерката в чая си.

— Тероризмът е като рака. Имаме известни успехи, но врагът мутира и ние продължаваме да търсим лекарство. Това е една дълга война с отворен край.

— Предполагам, че колкото по-бързо се възстанови вашият човек и го изпишем оттук, толкова по-добре — каза Катлийн.