Виктор О'Рейли - Правилата на лова

— Нещастие — тихо повтори заместник-главният инспектор, сякаш говореше сам на себе си. Изглежда, не очакваше отговор.

Характерно за японските разговори беше, че казаното бе значително по-маловажно от онова, което се подразбираше по други начини. Рангът на участниците, контекстът на дискусията, езикът на тялото, нюансите на гласа — всички тези елементи бяха със същата тежест като изречената дума и всички заедно допринасяха за доминиращия характер на срещата. Адачи, както и другият мъж, разбираше това, но смяташе, че заместникът пресилва тези неща. Той като че ли никога не казваше нещо определено. Никога не се палеше за нещо. Нямаше обратна реакция относно последните разкрития. Седеше като паяк, който плете невидимата си мрежа, а около него старите и закоравели на улицата полицаи подскачаха, щом заговореше. Не беше особено обичан или уважаван като ръководител, но въпреки това в полицията единодушно признаваха, че Столичното управление на полицията никога не е било в по-добра форма. Каквото и да беше, Паяка имаше нещо. И както се говореше, това нещо отчасти беше политическо влияние.

— Ходама-сенсей.

Употребата от страна на заместника на термина сенсей беше интересна и определено тревожна. Сенсей означаваше буквално „учител“ и се използваше в знак на уважение. Това, че заместник-главният инспектор говореше за Ходама — човек, разследван от отдела на Адачи — по този начин, искаше да загатне нещо. Ставаше дума може би за връзки, което намекваше за евентуално объркване на тези връзки, объркване, което трябваше да се избегне. Заместникът го предупреждаваше да продължава внимателно, да има предвид политическите последствия. Какви бяха неговите позиции по въпроса съвсем не беше ясно, но Адачи не смяташе да го пита. Беше безсмислено и щеше да наруши протокола. Заместник-главният инспектор беше негов началник, а Адачи беше добре възпитан и знаеше как да се държи в такива ситуации. Това беше Япония. Уважението към по-старшите беше основно правило.

Малкият човек в голямото кресло се обърна с лице към Адачи:

— Старши инспекторе, имате ли всички средства и възможности, които са ви нужни?

— Да, имам, заместник главен инспектор-сан — каза Адачи. — Използвам своя отдел, допълнителни хора, пренасочени при мен в случай на нужда, а работата на службата за техническа помощ е направо за пример — вътрешно беше ужасен. Изглежда, хем го предупреждаваха, хем му предлагаха помощ. Типично за Паяка поведение — крайно объркващо.

Заместникът махна одобрително.

— Важно е този въпрос да бъде разрешен задоволително.

Адачи се съгласи. Имаше чувството, че оперативната дума беше „задоволително“.

Паяка смени темата или поне привидно го направи.

— Преглеждах последните криминални статистики — каза той. — Загрижен съм за чуждия елемент. Нашите японски престъпници се държат предсказуемо и знаят докъде могат да стигнат. Чужденците нямат уважение към властта. Мотивите им често са неясни, а поведението — недопустимо.

Адачи отново се съгласи.

— Чужденците наистина могат да бъдат трудни, но все пак са необходими на икономиката.

— Корейските престъпници са особен проблем, както забелязвам — каза Паяка. — Имат склонност към насилие — той погледна Адачи. — Понякога насилието им е безразборно. Могат да бъдат истински жестоки. Липсва им нужният респект към служба и положение — той стана, за да покаже, че разговорът е приключил.

Адачи се поклони дълбоко и излезе. Заместникът може би предлагаше да разчисти работата около Ходама, като обвини някои услужливи корейци. А може би си спомняше ранните години на Ходама в Корея и предлагаше насока за разследване. А може просто да е водил учтив разговор. Адачи не смяташе да го пита какво има предвид. Ако заместникът бе искал да бъде по-точен, щеше да го направи. А още повече не беше учтиво да питаш по-висшестоящ. Япония беше дисциплинирано и йерархично общество, а Токийското столично управление на полицията — дисциплинирана и йерархична организация. Къде щяхме да стигнем, ако не се показваше достатъчно уважение към висшестоящите?

Все пак, мислеше си Адачи, понякога… Почувства се леко объркан. Слезе долу в дожото , намери си партньор за кендо и работи енергично в продължение на час. Да размахваш над нечия глава разцепена бамбукова тръстика, която има за цел да замести катана — дългия меч — докато в същото време се пазиш максимално от удари, беше отличен начин да възвърнеш самообладанието си.