Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Телефонът върху бюрото на Адачи иззвъня и той го вдигна.

— Моши, моши — каза той, японското „Здравей“. Човекът, с когото говореше, беше кратък. Адачи затвори и се изправи. Провери вида си.

Фудживара познаваше тези признаци и не беше изненадан.

— От горния етаж? — запита той.

Адачи кимна. В главата му се въртеше някаква мисъл, която не можеше да улови. Отправи се към вратата.

Токийското столично управление на полицията се ръководеше от главен инспектор. Също като Адачи, той беше възпитаник на правния отдел на Токийския университет и хвърчеше високо. Поради тази причина беше по-зает да се вре сред тези, които заграбваха или рушаха структурата на токийската власт и далеч по-зает с обществени задължения, за да отделя време за истинска полицейска работа.

Човекът, който в действителност ръководеше Столичното управление на полицията, беше заместник-главният инспектор — ЗГИ. И всички го знаеха.

Адачи се отправи към асансьора. Там чакаха и група полицаи, тръгнали на тренировки, и беше ясно, че няма да има място за всички. Поканиха го с поклони да влезе в асансьора и никой не го последва. Групата щеше да пътува като група.

Заместник-главният инспектор Сабуро Еноке не беше възпитаник на Тодай. Беше завършил един провинциален университет с доста добро име, но дължеше своето издигане на значителните си способности и голямата си хитрост в политиката. Привидно мекият и внимателен Еноке-сан беше опасен човек.

Адачи се поклони с истинско уважение. Заместник-главният инспектор винаги се беше отнасял учтиво с него, но въпреки това не беше спечелил симпатиите му. Беше сива и прикрита личност. Очилата му придаваха интелигентен вид, но очите зад тях не издаваха нищо. По външния вид на Еноке-сан трудно можеха да се отгатнат мислите или настроението му.

Йерархическият ред в полицията беше ясен на Адачи, но и потенциално натоварен с политически заряд. Като полицай и член на Токийското столично управление на полицията той докладваше и се отчиташе пред заместник-главния инспектор.

Обаче нарежданията за специфичните разследвания идваха от канцеларията на прокурора. Освен това и канцеларията на прокурора, и Столичното управление на полицията бяха отговорни в крайна сметка пред Министерството на правосъдието. А то беше оглавявано от министър на правосъдието, който беше политик и член на Диет. А малкият отдел на Адачи беше специализиран за разследване на корупцията сред членовете на Диет.

Всъщност Адачи докладваше на самите лица, които разследваше. Това наистина са интересни взаимоотношения, помисли си той.

Заместникът, в допълнение към кабинетите на своя секретариат, имаше на разположение средно голяма зала за конференции, както и още по-голям личен кабинет с прозорци от двете страни и прекрасен изглед към центъра на Токио. Обикновено се приемаше като добър знак, ако той използва личния си кабинет за разговор, какъвто беше случаят сега.

След първоначалните любезности донесоха черно кафе. Ако човек прекарва деня, срещайки се с хора от определена социална класа в Токио, то значи прекарва деня, като пие едно или друго нещо. Дори шефовете на якудза следваха общоприетите обичаи. Едно от първите неща, които Адачи научи в своята насочена против корупцията работа, беше да се облекчава както и когато може. Да седиш с кръстосани крака и пълен мехур върху татами на земята или върху някой от онези проклети ниски дивани беше истинска агония.

— Адачи-сан — каза заместник-главният инспектор, — как е баща ви? Добре е, надявам се?

Адачи благодари за вниманието. Хората все питаха за баща му. Така става, когато баща ти е старши съветник на императора. Императорът вече не беше считан за божествен. Той не упражняваше пряка власт. Но символичното му влияние беше значително. Старши съветник на императора беше някой, който има приятели на най-високите места. Това беше основната причина да изберат Адачи за неговата работа. Той имаше достатъчно връзки на най-високо ниво, за да го смятат за сравнително неуязвим за политическо влияние. А имаше и подходящ темперамент.

— Смъртта на Ходама-сенсей е изключително нещастие — каза заместник-главният инспектор.

Адачи кимна в знак на съгласие. Представи си Ходама, който едва ли е бил очарован от този вид смърт. Но забеляза, че персоналът на Ходама, загинал също така неочаквано, не беше споменат. Заместникът, който беше изключително дребен, седеше в голямо черно кожено въртящо се кресло. След първоначалното изречение той се завъртя така, че да може да гледа през прозореца, и замълча. Адачи се въздържа да надникне над бюрото. Носеше се слух, че краката на заместника не стигали до пода.