Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Надменност, граничеща с глупост. Не, помисли си Адачи. Не, Фудживара съвсем не беше глупав, но той със сигурност бе подценил умението за наблюдение на колегите си.

Адачи отвори, светкавично очи. Беше му хрумнала ужасна мисъл. Фудживара беше бейзболен запалянко. Адачи стъпи на пода и погледна над бюрото си.

Година след сформирането на групата беше се състоял лудешки купон. Кулминацията на вечерта беше настъпила, когато инспектор Фудживара, от името на групата, беше извадил една гравирана бейзболна бухалка — символ на победата над престъпността. Всеки от екипа бе сложил подписа си върху нея и тя тържествено беше закрепена на стената до една обща снимка точно зад бюрото на Адачи.

Не в общата стая, не до обичайното място на инспектор Фудживара, а в личния кабинет на прекия му шеф, човека, когото мамеше. Споменът изплува: Фудживара, който работеше в кабинета на Адачи в онази неделя, когато другите от групата гледаха бейзболния мач. Възможно ли е?

Адачи се опита да отмести бухалката, но една завинтена скоба я придържаше към стената, за да се виждат подписите. Бухалката бе символичен подарък и не бе предназначена за използване. Той си спомни как инспектор Фудживара, изпълнителен както винаги, сам я беше закрепил към стената. Много хитро.

Адачи я огледа внимателно. Бухалката изглеждаше масивна, но бе направена от някаква изкуствена материя. Хвана здраво бухалката и започна да върти долната част. Нищо. Може би все пак не беше куха. Опита още веднъж. Внезапно основата на бухалката се завъртя и се показа тънка като конец линия на резба. Разположена под декоративна халка в червено и черно, линията бе практически невидима. Продължи да развива. Няколко секунди след това той извади отвътре с два пръста дълъг, облепен с тиксо пакет. Когато го отвори, на масата се плъзнаха осем микрокасети.

Почувства удовлетворение от самото откритие, което се смени с нарастващо вълнение за значението му. „Инспектор-сан, помисли той, вие останахте верен на себе си.“ Адачи бе открил касетите само два часа преди срещата с Паяка и все още не бе прослушал всички.

Бутна останките от храната настрана и допи бирата си. Да се радва бе в реда на нещата, но трябваше да се свърши доста работа. Зачуди се дали да отвори друга бира, но реши, че на бистра глава се мисли по-добре. Качеството на записите не бе еднакво и той осъзна, че трябва да се съсредоточи, за да разбере всичко. Върху касетите бяха ясно означени имената, датите, а в някои случаи и темата на разговорите, но имената бяха закодирани. Все пак това бе само една предпазна мярка. Самоличността на повечето от записаните гласове ставаше ясна, когато някой от слугите съобщаваше на Ходама за тяхното посещение. ТСПУ лесно можеше да установи кои са останалите.

Адачи постави третата касета в касетофона. Тъкмо се готвеше да я прослуша, когато телефонът звънна. Той раздразнено вдигна слушалката. Точно сега не можеха да го прекъсват. Поздравът му прозвуча рязко. Беше Змиорката и звучеше уплашено.

— Старши инспектор-сан — започна той, — хиляди извинения, но трябва да ви видя веднага.

Адачи смекчи тона. Змиорката бе добър информатор и малко приветливост към него нямаше да навреди.

— Орига-сан — каза Адачи, — тази вечер съм зает, но мога да се отбия у вас утре. Един ранен обяд ще бъде удоволствие за мен.

— Старши инспектор-сан — в гласа на Змиорката се прокрадна отчаяние. — Трябва да ви видя сега. Наистина е важно. Но не идвайте в ресторанта. Наблюдават го.

Адачи хвърли поглед към касетите. Беше досадно, но можеха да почакат още няколко часа.

— Защо искате да ме видите? — попита той. — Не може ли по телефона?

— Моля ви, умолявам ви, не можем да го обсъждаме по телефона. Касае се за човека, за когото говорихме.

Адачи се върна мислено към разговора им. Змиорката имаше предвид Кацуда, истинския убиец на Ходама. Първо касетите, а сега напредък и при тайнствения кореец. Нещата потръгваха.

— Корейската връзка? — попита той.

— Да, да — неистово отвърна Змиорката. — Но моля ви, без имена.

Адачи се почуди дали да не покани Змиорката в апартамента, но никога преди тук не бе идвал информатор и не му се искаше да го прави сега.

— Орига-сан, къде се намирате?

— В Съншайн Сити, старши инспектор-сан — отговори Змиорката. — Крия се в Аквариума.

Адачи се развесели.

— Много уместно — каза той, като се смееше.

Погледна часовника си.

— Но той трябва да е затворен вече.

— Старши инспектор-сан — каза Змиорката отчаяно, — никак не е смешно. Хора от корейската банда са по петите ми, но никой не би се сетил за Аквариума, а тук работи мой братовчед. Той ми помага. Тук съм в безопасност, докато реша какво да правя. Но се нуждая от помощ, старши инспектор-сан, а и аз мога да ви бъда от полза. Имам документи и други доказателства. Но трябва да дойдете тук. За мен е твърде рисковано да се движа.