Виктор О'Рейли - Правилата на лова

По ирония на съдбата знаеше, че може да се довери на Чифуне и на онзи гайджин , Фицдуейн, но тъкмо тогава ги бе видял заедно и без думи разбра веднага какво беше станало. Не обвини никого, защото не бе от този тип хора, а и защото такива неща се случваха, но вътрешно изплака.

Той се съсредоточи върху случая Ходама. Цялата тази афера беше объркала живота му. И сега бе стигнал до извода, че единствено нейното разрешаване ще възстанови равновесието му. Той жадуваше за душевно спокойствие и бе убеден, че ще си го върне само ако остави в миналото случая Ходама.

Адачи прослушваше касетите в кабинета си, когато Паяка го повика. Още една изненада в цялата тази бъркотия. Ако трябваше да подозира някого в продажност, това щеше да е тайнственият и амбициозен главен старши инспектор, а се оказа, че Паяка е един от реформаторите. Така бе казал баща му. И двамата членуваха в някаква организация, наречена Гама. Още интриги; макар и заради една достойна и несъмнено трудна кауза. Адачи, полицаят, копнееше за дълг и яснота. Ето защо Адачи-старши, който бе безкрайно горд със сина си, не го беше помолил да влезе в Гама. Каквото и да беше обяснението, старши инспектор Адачи не бе от хората, които стават конспиратори. Той имаше обикновени човешки желания, а Гама трябваше да се справя със сложни проблеми и понякога заради общото благо се вземаха трудни решения. Обновяването на Япония бе борба на живот и смърт и кладите бяха огромни.

Паяка махна с ръка на Адачи да седне. Сервираха чай. Адачи бе изненадан от жеста. Едва забележимо движение на дясната ръка бе доста по-присъщо за главния старши инспектор. В отношението на Паяка имаше и ясно доловим оттенък на приветливост. Наистина — само оттенък, но за Паяка това беше същинска революция.

— Старши инспектор-сан — започна Паяка. — Радвам се, че сте отново тук. Колко време мина?

— Вече една седмица съм на работа, сенсей — отвърна Адачи.

Адачи беше отслабнал и изглеждаше блед и изтощен. Паяка помисли, че още няколко седмици почивка биха му се отразили добре, но не каза нищо. Проблемът не бе в последствията от болестта. Устоите на този човек бяха разклатени из основи. Първо, научавайки, че прокурорът го е предавал, а след това почти фаталното нападение на сержант Фудживара. Сигурно не бе на себе си. Може би в края на краищата изходът бе в работата. Трябваше да разбере, че измяната на двамата не значи измяна на всички останали.

— Съжалявам, че не можахме да поговорим по-рано — каза Паяка. — Трудно беше да се оправи цялата тази бъркотия в „Намака Стийлс“. Трябва обаче да знаете, че имате пълната ми подкрепа. Всички в това управление, а и други доброжелателни приятели са с вас. Трябва да помните това.

Адачи почтително наведе глава. „И други доброжелателни приятели“, това бе намек за Гама. Внезапно изпита топлота към Паяка. Този тъй далечен, неуловим и хладнокръвен ръководител протягаше ръка, опитваше се искрено да помогне. А и, разбира се, беше прав. Един продажен полицай не означаваше, че цялото управление е омърсено. Трябва да вярвам на хората си, помисли той. Но съмнението отново помрачи мислите му. Наистина продажните ченгета в ТСПУ бяха изключение, но това не означаваше, че Фудживара е единственият случай. Кой ли още играеше двойна игра? Сега вече знаеше, че може да говори свободно с Паяка.

Но кой щеше да го подкрепи на бойното поле? На кого би могъл да се довери, ако животът му виси на косъм? В кого да вярва безрезервно?

С безизразно лице и притворени очи Паяка наблюдаваше загрижено своя подчинен. Чувстваше яростния конфликт, бушуващ в ума на по-младия мъж, и осъзна, че едно задоволително разрешение на проблема ще е много по-трудно, отколкото му се беше струвало. Този човек страдаше. Първата стъпка бе да прекъсне размислите му.

— Чувам, че има напредък по случая Ходама — каза той. — Старши инспектор-сан, може би ще бъдете така добър да ми разкажете.

Очите на Адачи блеснаха разпалено. Светът му бе силно разтърсен, но не бе загубил вяра в полицейските си способности. Все едно, той щеше да разреши този случай или да умре, докато се опитва.

След около 90 минути Паяка бе затвърдил вече високото си мнение за способностите и упорството на своя подчинен.

— Старши инспектор-сан, имам предложение — каза той. — Отнася се до касетите.

Адачи се почувства силно окуражен, когато напусна кабинета на Паяка. Беше го обзел духът на предците му самураи. Вървеше изправен, с уверени стъпки и цялото му поведение излъчваше целеустременост.