Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Беше купил малко храна от ресторанта на ъгъла и като я остави на ниската масичка, отиде до хладилника и взе една бира… Студената течност и храната повишиха настроението му. Той се усмихна при мисълта за касетите.

Ето, това беше добра полицейска работа и жилавост. Той, Адачи-сан, може би беше обикновено човешко същество, неспособно да задържи красива пеперуда като Чифуне, но каквито и недостатъци да имаше, бе добър полицай и това го правеше горд. А като знаеше, че и семейството му се гордее с успехите му, чувстваше задоволство. В началото те не бяха толкова ентусиазирани от избора му на професия. Докато се възстановяваше у дома, Адачи бе мислил много за покойния инспектор Фудживара. Той бе отличен администратор, организиран и стриктен. Именно организационните му умения му бяха позволили да води тъй дълго този двойствен живот, без да бъде разкрит.

Разследването, предприето след смъртта на Фудживара, бе изключително подробно и се контролираше пряко от Паяка. Тайни банкови сметки, както и други доказателства за двуличието на полицая, излязоха наяве, но въпреки това, докато четеше докладите, Адачи усещаше, че нещо липсва.

Разследването показа, че ако и алчен, Фудживара е бил предпазлив човек, подготвен за всичко. Той е бил от хората, които държат до леглото си фенерче, в случай че токът спре, а имат и резервни батерии за фенерчето, и свещи.

Резервната гума, открита в колата му, бе почти нова и добре напомпана.

Профилактичните посещения при лекаря бяха по-чести от обичайното.

Солидната му осигуровка живот бе напълно изплатена. Нещо подсказваше на Адачи, че такъв човек би взел някакви предпазни мерки срещу престъпните си работодатели. Да допълва полицейската си заплата, като взема подкупи от „Кацуда-гуми“, е било рисковано. Той не е бил сред най-вътрешните членове на бандата. Мястото му не е било сигурно и е знаел това. За да поддържа равновесието на силите, сигурно се е постарал да има нещо за неофициалните си работодатели, с което да ги изнудва.

И все пак хората на Паяка, въпреки намирането на още потвърждения, че Фудживара е замесен и че е укрил значителни суми, все още не бяха открили материала, който Адачи бе убеден, че съществува. Още повече че Фудживара лично е участвал в удара срещу Ходама, бил е в къщата му. А Ходама бе човек, който пазеше записи. Вероятно Фудживара се е включил и в чистката на материалите. Със сигурност не би пропуснал такава възможност.

Той стопроцентово би направил нещо, за да осигури положението си, ако нещата се обърнат срещу него. Ако е бил в състояние да мами ТСПУ ден след ден, то със сигурност е могъл да преметне „Кацуда-гуми“.

Когато Адачи се върна на работа, отиде в кабинета си зад общата стая и отново се опита да си представи къде Фудживара би могъл да скрие нещо. Докладите бяха педантични в отбелязването на всяка подробност от разследването. Бяха съставени списъци и всяка една точка в тях — методично отметната. Бяха направени снимки на стаите, а всички претърсени места — обозначени. Претърсени бяха къщите на приятели и колеги. Бюрото и гардеробчето на Фудживара бяха претършувани, а стаята за съвещания — изцяло преобърната. Нищо.

Легнал по гръб на малкото канапе, той затвори очи. Беше загубил няколко дни, но бе прочел всеки доклад от вече доста обемното досие по случая Фудживара и не можеше да се досети за нещо, което екипът да е пропуснал. Очевидно бе, че Паяка е следял отблизо разследването. Там, където някой доклад не бе достатъчно ясен или нещо беше претупано първия път, стоеше бележка с характерния почерк на Паяка, а една-две страници по-нататък се появяваше забележка, която изискваше ново разследване или допълнителна проверка.

Адачи осъзна, че той и колегите му бяха подходили и продължаваха да гледат на проблема като хора от Западния свят. Те действаха логично, методично и прецизно до такава степен, че всеки немски педант би се гордял с тях, но не използваха прочутото си японско качество да се идентифицират мислено с човека отсреща. Те не бяха изследвали мисловния процес на убития полицай, предусещайки интуитивно отговора.

Разбира се, малцина от екипа, натоварен с разследването, познаваха инспектор Фудживара лично. В реда на нещата беше при такова разследване да бъдат избрани нови, неопетнени хора. Тези, които бяха близо до убития, бяха потенциално замесени. Само Адачи бе избегнал подозренията, но кой знае, може би и той беше под наблюдение.

Адачи отхвърли тези неприятни мисли и се съсредоточи върху Фудживара. Имаше нещо около личността му, което многобройните доклади и разговори пропускаха и което се долавяше повече в действията, отколкото в поведението му. Липсващите парченца бяха арогантност й нервност. Инспектор Фудживара е бил арогантен човек, а двойственият му живот е превърнал смелостта му в безразсъдство. Рано или късно е щял да бъде разкрит. И все пак в арогантността си той като че ли не си е давал сметка за това.