Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Адачи помисли за момент. Някога Змиорката беше добър информатор. Усилието си струваше.

— Много добре — каза той. — Обяснете ми как да вляза.

С голямо облекчение Змиорката даде упътвания и затвори.

Адачи обмисли следващия си ход. Допреди случая с Фудживара той щеше да звънне на някого от групата да дойде да го вземе с кола и при нужда да осигури подкрепление. Сега се колебаеше. Ами ако и от някой друг изтичаше информация? Разследването все още продължаваше. Не можеше да се довери напълно на никого. Реши да повика униформен патрул. Щяха да го закарат и да чакат, докато говори със Змиорката. Така щеше да има сигурна връзка, ако му потрябваше помощ. Провери оръжието си й хвърли поглед към касетите. Където и да ги скриеше, нямаше да е спокоен. Изведнъж погледът му попадна на онзи ужасен будилник-папагал, даден му от Чифуне. Отвори то и извади батериите. Имаше място. Напъха осемте микрокасети и отново сложи батериите. Кой би се сетил да претърсва някакъв папагал?

Входният звънец го накара да надникне през прозореца. Гледката на една от патрулните коли на ТСПУ, спряла долу, му вдъхна увереност.

— Веднага слизам — каза той по домофона.

„Очертава се един изключителен ден“ — помисли си той, докато слизаше по стълбите. Спомни си за Змиорката, който се криеше в тъмния аквариум в компанията на 20 000 риби, и се засмя на глас.

Все още продължаваше да се смее, когато полицаят кратко го поздрави и му отвори задната врата на колата, а след това скочи на шофьорското място в очакване на указания.

— Съншайн Сити — каза Адачи, като се опитваше да не се смее, но представяйки си отново Змиорката и неговата рибена компания, избухна в смях.

Когато пристигнаха, той все още се усмихваше. От години не бе се чувствал така добре.

Токио, Япония, 10–11 юни

Телефонът сякаш изпищя в ухото на Фицдуейн. Замаян от рязкото прекъсване на дълбокия му спокоен сън, той погледна към часовника на нощното шкафче. Беше два и двайсет през нощта.

Телефонът иззвъня отново. В момента, в който Хюго вдигна слушалката, на вратата се потропа силно. Той пренебрегна почукването и изслуша човека на телефона. След трийсет секунди затвори бавно слушалката, а на лицето му се бе появило шокирано изражение.

Блъскането по вратата продължи. Беше силно, но не и невъзпитано и отговаряше на стила на сержант Ога. Фицдуейн отвори вратата.

— Ще сляза след пет минути, сержант-сан — каза той на Ога, след което затвори и се запъти към банята. Позволи си да остане две минути под леденостудената струя на душа и после се облече.

Полицейската кола с Фицдуейн пое по притихналите улици към Съншайн Сити и Намака Тауър. В купето цареше тишина. Стомахът на Хюго се беше свил.

Достъпът до комплекса бе отрязан с кордон от десетки униформени полицаи, част от които бяха облечени с полувоенната униформа на отдела за борба с размириците и тероризма, Кидотай, и носеха автоматични оръжия.

Чифуне пристигна точно когато Хюго и придружителите му се канеха да се качат в асансьора. Фицдуейн я докосна окуражително по ръката и погледите им се срещнаха. За момент сериозното изражение на Чифуне се посмекчи, но щом вратите на асансьора се отвориха и няколко непознати полицаи влязоха заедно с тях вътре, тя отново придоби сериозен вид.

Голяма част от аквариума беше оградена с лента и в отрязания сектор работеше екип от специалисти в бели манти.

Полицаи от охраната ги отведоха до една малка групичка от външната страна на лентата. Фицдуейн видя, че към тях се приближаваха Паяка, Йошокава-сан и един висок изискан мъж, прехвърлил шейсетте, който му се стори познат, макар да не си спомняше да го бе срещал преди. И тримата мъже бяха облечени във фракове й Фицдуейн изведнъж се сети, че Йошокава бе споменал за някаква официална вечеря на управителния съвет на Гама. След като направи тази връзка, Хюго предположи кой е третият мъж — бащата на Адачи.

Паяка ги запозна. Той изглеждаше съсипан. Не беше останала почти никаква следа от невъзмутимия генерал. Обикновено пригладената му назад коса беше разчорлена, а на лицето му бяха изписани изумление и скръб.

Поел функцията на техен водач, Паяка ги поведе към аквариумната площ, като минаха покрай офиса на касиера.

Подът беше хлъзгав от прясна кръв. Тя беше в такова изобилие, че във въздуха се носеше силна воня. В началото на аквариумната площ имаше огромна тъмночервена локва с неправилна форма, а от едната й страна бяха скупчени окървавени дрехи. Оттам започваше дълга широка ивица, която подсказваше, че нещо е било влачено към дъното на помещението.