Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Специално донесени прожектори усилваха нормалното осветление в аквариума, където пасажи от пъстроцветни риби с най-разнообразни форми и размери се въртяха и правеха пируети, отразявайки необичайно ярката светлина.

На различни места по пода се виждаха кървави следи.

— Мисля, че можем да възпроизведем случилото се — отбеляза Паяка. — Адачи-сан е имал среща с информатор — мъж, свързан с криминалния свят и известен с прозвището Змиорката. Адачи-сан е влязъл в аквариума и когато е завил зад този ъгъл — посочи към локвата с кръв, — е бил съсечен с меч. Ударът е разцепил черепа му на две и е засегнал голяма част от трупа, като го е убил на място. Последвал е втори удар. Не е имало нужда от него, но предполагам, че е бил нанесен, за да изрази презрението на убиеца към жертвата. Нападателят е разсякъл трупа на две чак до слабините. Направо го е изкормил. След това Адачи-сан е бил съблечен и завлечен до онзи аквариум — посочи го с ръка.

Опитвайки се да потисне гаденето си, Фицдуейн се приближи до въпросния аквариум и погледна през стъклото. Водата в него бе порозовяла и нашарена с дълги тъмночервени ивици.

Голото тяло на Адачи бе застинало неподвижно в нея, подобно на някой гигантски медицински вид, захвърлен в контейнер. Около него плаваха вътрешности. Докато Фицдуейн разглеждаше трупа, той се полюшна от издигащите се мехурчета кислород.

Без съмнение това беше една от най-ужасните гледки, които бе виждал в живота си. Най-лошият кошмар, превърнал се в реалност.

Този мъж му беше приятел. Искаше му се да изкрещи силно.

Чифуне стоеше до него с безизразно лице и изведнъж се олюля. Фицдуейн я хвана, преди да се свлече на земята. Задържа я в прегръдките си и тя скоро се посъвзе. Изражението й беше неразгадаемо.

Фицдуейн и Чифуне се върнаха при Паяка и бащата на Адачи.

— Откъде знаете за Змиорката? — попита Хюго.

Паяка посочи с ръка към противоположния край на помещението.

— Намерихме Змиорката там в дъното — отвърна той, едва сдържайки гнева си. — Един от моите служители знаеше, че е информатор. Получил е един куршум в тила. Не е бил изкормен, съблечен гол или хвърлен при рибите. Тази шарада е била запазена за инспектора. Информаторът, примамил Адачи-сан към убиеца, просто е бил екзекутиран. Вече не е бил нужен.

— Защо Адачи-сан е бил съблечен гол? — попита Фицдуейн и сам отговори на въпроса си: — Търсили са нещо. Въпросът е дали са го намерили.

— Вече наредих да се запечата апартаментът на инспектора — поясни Паяка. После се обърна към Чифуне: — Танабу-сан, много ще съм ви признателен, ако първо вие го претърсите. Вие познавахте Адачи-сан добре.

Чифуне кимна в знак на съгласие и тогава Паяка даде да се разбере, че Фицдуейн трябва да я придружи. „Помогнете й, помогнете ни“, умоляваха очите му.

Осъзнавайки, че времето е ценно, те стигнаха до апартамента, на Адачи за по-малко от двадесет минути. Външната врата се охраняваше от полицай, но още щом изкачиха стълбите и влязоха във всекидневната, разбраха, че са пристигнали прекалено късно.

Апартаментът беше методично претърсен. Непонятно защо, систематичността на разрухата му придаваше още по-потресаващ вид. Не ставаше въпрос за безразборна вандалщина на обикновен крадец. Това беше хладнокръвна клинична дисекция на дома на тяхната жертва.

Стените и таваните бяха разкъртени, след което дъските и мазилката бяха грижливо заметени на купчинки. Всички мебели бяха разглобени и отделните части бяха наредени на куп. Настилката на пода беше вдигната. Електронното оборудване беше разглобено. Всички завивки и дрехи бяха разрязани с нож и също скупчени на едно място.

Чифуне разглеждаше пораженията като омагьосана и ненадейно хукна към спалнята.

— Знам къде е — извика тя. — Знам къде би го скрил.

Фицдуейн я последва бавно в спалнята и макар да осъзнаваше, че е натрапник, искаше да бъде до нея за подкрепа. Честно казано, той самият не би се отказал от едно приятелско рамо.

Неумолимостта на тези хора беше ужасяваща. Те сякаш винаги бяха с една крачка напред. Постепенно броят на техните преследвачи, независимо от всичките им усилия, намаляваше. Един от най-влиятелните мъже в Япония беше убит и кървавата диря на смъртта сякаш нямаше край. Противниците им бяха хора, които се смятаха за по-силни от закона. Адачи, старши инспектор в ТСПУ, беше зверски убит. Никой, не беше в безопасност.

Чифуне изхлипа и падна на колене, а ръцете й затършуваха наоколо. На леглото бяха разхвърляни разноцветни пластмасови парчета и тя се зае да ги нарежда, като през цялото време плачеше тихо. Накрая се получи часовник във формата на папагал. Доста грозен часовник.