Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Този човек, помисли Паяка, би убил дракони с голи ръце, ако това му повелява дългът.

Де да бяха само драконите!

Камакура, Япония, 10 юли

Седяха от двете страни на ниска масичка в чайната в дома на Йошокава и бяха сами. И двамата бяха седнали с кръстосани крака направо върху рогозките татами на пода. Домакинът бе предложил на Фицдуейн нисък стол с облегалка, за да улесни своя гост, но ирландецът бе отвърнал, че се чувства достатъчно удобно в присъствието на Йошокава и ако няма да наруши протокола с това, че от време на време ще раздвижва изтръпналите си крайници, то ще се опита да седи по японски. Йошокава се почувства поласкан от завоалирания комплимент.

Впоследствие оживеният разговор накара Фицдуейн да забрави, макар и временно, физическото неудобство. Когато се опита да стане, той бързо си спомни за него.

— Фицдуейн-сан, вашият план е смел и находчив — каза Йошокава, след като Фицдуейн го бе изложил накратко за първи път, — но е доста брутален.

Японският индустриалец изглеждаше стреснат. Като един от водачите на Гама, той съзнаваше напълно реалните опасности, присъщи на борбата за обновяване на японската система, но свободната близост на Фицдуейн със света на жестокостта го объркваше. Войните, които водеше Йошокава, спираха до търговията и политиката. Войните на Фицдуейн не познаваха граници.

Ирландецът може и да не одобряваше необходимостта да се убива, но не бягаше от нея. Тъй като нямаше избор, той разсъждаваше прагматично какво трябва да се направи. Делото му беше може би справедливо, но такъв подход би смразил непосветените.

— Имаме работа с много сили — каза Фицдуейн. — Всяка една от тях е достатъчно мощна и с достатъчно стабилни позиции, за да се възстанови, ако й бъде нанесен удар. Яибо губят шепа терористи. Няма проблем, винаги могат да осигурят още повече, Намака губят няколко договора „якудза“ и шефа на сигурността си, но излизат от цялата каша напълно невредими и дори превръщат смъртта на Китано в предимство! После Кей Намака е убит и „Намака Спешъл Стийлс“ са изобличени, че строят незаконни ядрени заводи за севернокорейците — Фумио обаче не само твърди, че е невинен, но след две седмици си получава обратно предприятието, защото има силна политическа подкрепа, а и цялата вина може да се прехвърли върху мъртвия брат. Сред сенките виждаме и Кацуда, куромаку , в очакване, който пречуква Ходама и се измъква безнаказано, а зад него стои на ред Шванберг, несъмнено с някой друг доброволец, в случай че Кацуда се разболее от „грип“. По дяволите, това е същински Виетнам. Стандартните процедури няма да ни помогнат. Нуждаем се от малко наглост, Йошокава-сан. Мислете за това като за фехтовка. Звънтенето на остриетата е наистина много вълнуващо, но настъпва момент, в който трябва да се сложи край с едно-единствено премерено намушкване.

Йошокава направи безпомощен жест и напълни чашата на Фицдуейн.

— Но, Фицдуейн-сан, това, което предлагате, може да бъде направено само със съдействието на полицията, а тя няма да се съгласи. Планът ви означава да предизвикаме ситуация, в която, загубата на човешки живот е неизбежна, а това няма да бъде толерирано.

— ТСПУ няма да ни подкрепи официално, в това мога да се обзаложа — каза Фицдуейн, но Гама има достатъчно политическа сила да го направи и след това да ограничи щетите. Все пак Паяка оглавява управлението. Ако той ни подкрепи, може и да стане. И Коанчо ще сътрудничи. В това съм сигурен.

— Ами американците? — попита Йошокава. — Шванберг е висш служител в ЦРУ.

— Оставете ЦРУ на мен — каза Фицдуейн.

Йошокава отпи малко вино и се замисли. После погледна Фицдуейн и поклати глава със съжаление.

— Управителният съвет на Гама действа предпазливо — каза той. — Искат промяна, но няма да подкрепят драстичните мерки, които предлагате. Положението не е толкова отчайващо.

— Напротив — каза мрачно Фицдуейн. — И ако не предприемем нещо, ще стане още по-лошо. Повярвайте ми.

Йошокава изпита ужас, като осъзна думите на приятеля си, но той добре познаваше колегите си от Гама. Ключовата фигура, която трябваше да убедят, бе Паяка, и Йошокава бе убеден, че той ще подкрепи плана на Фицдуейн само ако няма друг избор.

Токио, Япония, 10 юли

Адачи влезе в апартамента си. Всичко бе почистено и приведено в ред в негово отсъствие и сега нямаше и следа от престрелката и от жестоката смърт на сержант Фудживара.

Беше мислил да напусне, но апартаментът му харесваше и лошият спомен от инцидента отстъпваше място на други, по-щастливи възпоминания. Най-вече споменът за Чифуне. Когато затваряше очи, той я виждаше, усещаше, докосваше, а когато нощем заспиваше, тя бе до него. Отвори очи. Това, което видя, бе един празен апартамент, беше гладен, а го чакаше и работа.