Виктор О'Рейли - Правилата на лова

Токио, Япония, 1 юли

— Да приключим с тази каша! — каза Шванберг. Той, заедно с другите двама от своя „личен екип“, бе на безопасно място в един от офисите на ЯФСП. Хората от екипа, както и Шванберг, работеха към ЦРУ, но това, което ги ръководеше, бе личната изгода и предаността им бе единствено към шефа. Тя нямаше нищо общо с личността на Шванберг, а се основаваше на взаимния личен интерес. Шефът — човек, лишен от обаяние, бе превърнал ЦРУ в златна мина още от времето на Виетнам и бе направил и тримата страшно богати.

Най-много пари „падаха“ в Япония. Тримата умело се възползваха от мащабите на корупцията във втората икономически най-силна страна в света. А и какво по-добро прикритие за техните операции от ЦРУ с неговата мания за секретност. Като шеф на отдел Шванберг дотолкова бе стеснил обмяната на информация между отделните звена, че не само малцина бяха наясно с работата на другите, но дори от контраразузнаването в Лангли го бяха похвалили за оперативната сигурност.

И бяха прави. Шванберг придаваше голяма важност на сигурността дори когато тя малко касаеше добруването на САЩ.

Безопасността означаваше също нещата да се довеждат докрай.

— Изпуснахме удара със Северна Корея — каза Палмър, набит, суров мъж в разцвета на четиридесетте, който бе мускулната сила на личния екип. — Твоят приятел Фицдуейн и онази кучка от Коанчо ни изиграха. „Намака Спешъл Стийлс“ сега гъмжи от ченгета.

Шванберг вдигна рамене. Отказът на Ходама да плати повече беше ускорил разправата с него и поддръжниците му, а и участието им в снабдяването на Северна Корея винаги е било нещо трудно управляемо. Частният екип не участваше открито в предприятието. Това би дало на Ходама и братята Намака твърде голяма власт. Едно бе да обираш каймака, а нещо съвсем друго да участваш пряко в снабдяването на враждебна чужда сила.

Вместо това Шванберг се бе опитал да изстиска малко от печалбите на Ходама и Намака, без да им дава да разберат, че знае за севернокорейската сделка.

Те не бяха осъзнали, че Намака, оплетени в такава финансова бъркотия, не можеха да платят повече дори и да искаха. След като бяха разбрали това, оставаше само един логически ход. Да унищожат Ходама и Намака и да вкарат нов, по-мощен финансово куромаку. Да вкарат Кацуда, който имаше собствени основания да върши сегашната работа. Замисълът беше гениален.

— Намака и без това бяха бита карта — каза Шванберг, — а сега Кей е мъртъв, един човек по-малко, който знае за нас. Погледнете и от добрата страна. Севернокорейците ще писнат за продукти, а това ще вдигне цената. А има и други заводи. Спокойно, ще измислим нещо, ще научим новините чрез Кацуда.

— Тревожат ме двама души — каза Спенсър Грийн, третият член на екипа. — Ченгетата Адачи и Бърджин.

Грийн беше висок, слаб, оплешивяващ и имаше вид на счетоводител, какъвто беше наистина. Той водеше документацията за операциите на групата. Бе административен гений, но страхлив.

— Адачи е отново на работа и се е захванал настървено с разследването на Ходама. А Ходама бе главната ни връзка. Допуснете за миг, че Адачи попадне на нещо. Нещо, свързано с нас. По дяволите, знаем, че пазеше аудио- и видеокасети. Ами ако сме пропуснали нещо?

— Защо според теб участвах — попита Шванберг раздразнено, — ако не за да почистя мястото? Нищо не съм пропуснал. Ако, разбира се, някой от ударната група не е проявил лична инициатива — той помисли малко. — Като онова продажно ченге Фудживара. Както и да е, ако Адачи открие нещо, ние първи ще разберем. Той се подслушва, а и все още имаме приятели вътре.

— Е, Спенс, какво имаш против Бърджин? — попита Палмър. — Човекът се е пенсионирал. Той е същински старец.

Грийн поклати глава.

— Не зная — каза той, — говори с разни хора. Мисля, че е надушил нещо. Струва ми се, че ако не знае, поне подозира. Може да е стар, но не е глупав, а и интуицията ми подсказва, че все още е добър играч.

Шванберг мълчеше и разсъждаваше върху казаното. Имаше логика в това да се боят от Адачи, помисли той, но наистина не можеше да види заплаха в лицето на Бърджин. Човекът просто обядваше от време на време със старите си приятели. Гниенето в онова малко японско село сигурно го влудяваше. Той погледна Грийн накриво.

— Е, Спенс, какво казва интуицията ти за Фицдуейн?

Грийн се усмихна.

— В случая с „Намака Спешъл Стийлс“ — започна той — Фицдуейн не е проблем — тъкмо обратното, ние играем една игра. Има още един брат Намака за очистване и, изглежда, Фицдуейн ще свърши работата вместо нас. Чисто и безопасно.